Промяната и изборът в стихотворението на Смирненски - ЮНОША

  • Промяната и изборът в

    стихотворението на Смирненски

    "Юноша"

    Темата за революционната промяна се оглежда в стихос-бирката "Да бъде ден!", издадена през 1922 г. Стиховете на Смирненски от този период отразяват социалните катаклиз-ми, разтърсили Европа по време и след Първата световна война. Октомврийската революция в Русия и въстанието на спартакистите в Берлин вдъхновяват поета да изгради своята визия за героя на новото време и за събитията, на които е съвременник. Макар и породена от духа на епохата, лирика-та на Смирненски създава един пределно обобщен образ на революцията и на човека - творец на историята. В тези твор-би ярко очертани са опозициите между мрака и светлината, доброто и злото, греха и възмездието Социалният бунт е пред-ставен чрез символиката на библейския апокалипсис, а нови-ят герой носи характеристиките на културния герой преоб-разувател.

    Макар че стихотворението "Юноша" не е включено в сти-хосбирката "Да бъде ден!", в него присъстват мотиви, харак-терни за революционните творби на поета. Текстът е съсре-доточен върху промяната, която формира житейска позиция. Юношеството е възраст, в която човек е призван да направи своя избор, изгражда своята престава за живота и формули-ра своите цели и ценности.

    За разлика от други стихотворения на поета, в които ли-рическият говорител изразява колективна гледна точка, тук изказът е в 1 л., ед. ч. Това създава атмосфера на особена задушевност и провокира съпричастност към преживявания-та на героя.

    В началото на произведението представите на младия чо-век разкриват надеждите му за безметежно бъдеще, показват неговата наивност и нереалистични очаквания за предстоя-щото. За юношата еднакво привлекателни са и "сивия ден", и "цветната майска зора". Неслучайно за него "Животът", кой-то го очаква, е с главна буква. Лирическият говорител не е

    64

     


     

    наясно със себе си - той няма формулирани цели, той не търси смисъла на съществуването си. Бляновете му са онагледени чрез обичайните за символистите образи на пролетта и цъфте-жа ("друм от цветя", "ябълков цвят", "цветната майска зора").

    Драматичен е разривът между очакванията и реалността. Преходът между тях е маркиран от противопоставителния съюз "но" и двойното отрицание ("но не пролет и химн по-край мен позвъни,/ не поръси ме ябълков цвят"). Действи-телността, с която се сблъсква юношата, се разминава драс-тично с неговите мечти. Той попада в друг свят, в който ца-руват злото и насилието, свят, напомнящ подземното царство. На мястото на светлината и "цъфтежа" нахлуват мракът и тъмнината. Във вълшебните приказки попадането на долната земя е символична смърт и изпитание, което героят задължи-телно трябва да преодолее, за да възстанови хармонията в заобикалящия го свят и хармонията в себе си. Пред такова предизвикателство е изправен и юношата. Срещата му с чо-вешкото страдание го прави по-силен, по-мъдър, по-активен.