Произход на дидактиката

  • Въпрос №1Понятие и произход на дидактиката

    1.Терминът дидактика произлиза от старогръцки и означава уча, обучавам, обучение, образование. В древна Гърция наричат учителите „дидаскалос“, от където идва използването у нас в миналото название „даскал“ за учителя.

    2.В Атина 4-5 в. пр. Хр. Се появяват първите длъжностни лица наречени дидаскали. Означава: отначало-ръководител на хоров състав за подготовка при представления, в последствие- начален елементарен учител в училището по граматика и литература, и най-накрая- представител на свободното служение в ранното християнство

    3.Първото заглавие „Дидаскалика“  е на античния римски поет и писател Л.Акций, което е съчинено по сценично изкуство. Я. А. Коменски въвежда термина „дидактика“ в педагогическата литература. Той е написал „Велика дидактика“, представляваща „универсалното изкуство да се обучават всички на всичко“.

    4.По- късно се утвърждава схващането, че отношението между педагогиката и дидактиката е отношение на родово към видово понятие.Някои автори разглеждат дидактиката предимно като теория на образованието, други  като теория на образованието и обучението, а трети – като теория на обучението. Продължава да бъде дискусионен въпросът дали дидактиката би следвало да се разглежда като част, раздел от педагогиката, или като относително самостоятелна педагогическа наука. В почти всички съвременни учебници теорията на обучението заема твърде голямо място. Това не е основание да се отрича съществуването на дидактиката като самостоятелна наука.. С основание през последните години все повече автори започват да разглеждат дидактиката като наука за обучението, респективно за образуванието и обучението. Сега дидактикатавече е придобила статут на относително самостоятелна педагогическа наука със свой предмет, специфични задачи и методи на изследване. От предимно емпирична в миналото теория за обучението, тя все по-интензивно се изгражда като системно-теоретична наука за обучението.

    5. Всвоето развитие дидактиката преминава през няколко периода, чието обособяване е твърде условно.

    На първия най-елементарен стадий се извършва постепенно натрупване на фактологичен материал и се изказват най-общи съвети и препоръки за обучението.

    Вторият стадий / систематичният/ се характеризира с целенасочен стремеж за систематизиране и обобщаване на натрупания многовековен опит за разкриване на най-общите закономерности на обучението и формулиране на основните му принципи.

    Съвременният стадий /системният/ се характеризира с постепенно превръщане на дидактиката в системно-теоретична, интегративна наука за обучението..

    6.Дидактиката се разглежда като интегративна наука за обучението и учението като негова съставна част. От обучението като обект на изследване дидактиката извежда на преден план най-същественото отношение, отразяващо неговата цялост /отношението между преподаване и учене/, и го обособява като свой специфичен предмет, който не се покрива с предмета на нито една наука, имаща отношение към обучението, но не е педагогическа.

    Въпрос № 1.2. Предмет на дидактиката

    1.Особена заслуга за разграничаването на предмета на дидактиката от предмета на другите сродни науки /психология, методика, кибернетика и др./ има В.В. Краевски. Най-много трудности възникват при разграничаване на предмета на дидактиката и психологията, защото техният обект „съвпада“. Допуска се съществена грешка, като се подменя предметът на дидактиката и психологията с техния обект. Обектът на дидактиката не е детето, не е неговата психика, а самото обучение с неговите компоненти, съвкупност от явления, факти на обучението, разглеждани през призмата на дидактическите абстракции.

    2. В дидактиката обучението се разглежда като цялостна дейност, чиито главни компоненти са преподаването и ученето. Обучението е представено в дидактиката като обществена дейност с колективен субект.