Професор Марин Дринов

  •  

    Професор Марин Дринов

     

     

     

    БИОГРАФИЯ

    Марин Дринов произхожда от буднозанаятчийско семейство. Роден е през 1838г. в  Панагюрище. Неговитепо-малки братя, Найден и Пейо сапоследователи на Васил Левски ичленовена революционния комитет от 1870г.  Ханът им еизползван заубежище, асамитете участватв

    Априлското въстание. Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което е три години подучител във взаимното училище. През есента на 1858г. с помоща на Н. Геров заминава за Русия – Киев и заедно с Нешо Бончев посещава филосовския клас на Духовната семинарията. През 1861г. завършва и постъпва  в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там му преподават известни професори-слависти, като Бодянски и Буслаев. През 1865г. Дринов завършва университета със степен „Кандидат на историко-филологическите науки”.

    След това пет години работи като домашен учител в семейството на княз Голицин. Тъй като семейството пътува много в чужбина, Дринов посещава много европейски библиотеки, архиви и музеи, за да събира материали за българската история. Най-много време прекарва в Италия, където изучава главно историята и езика на славянските народи както и  архивите и паметниците върху дипломатическите отношения на Италия с южните славяни. По това време – 1866г. той написва в Женева първата си статия – „Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите?”. Статията е напечатана в българския цариградски вестник „Време” с подпис „М. Бошков” (името на рода му).

    Следващите си две съчинения върху историята на българите:

    „ Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история” и „Исторически преглед на Българската църква от самото и начало и до днес” Дринов написва във Виена през 1869г.

    През 1871г.  М. Дринов се връща в Московския университет и през 1872г. защитава магистърска дисертация на тема „Заселение Балканскаго полуострова славянами”. Малко след това историко-филологическият факултет при Харковския университет го кани да заеме свободната катедра по славянски наречия и през 1873г. е назначен в университета за доцент по славянска филология.

    През май 1874г. Дринов е командирован с научна цел в чужбина за година и половина. През лятото на 1875г. той посещава България, за да събере и от тук някои научни материали, и  да се запознае с положението  на своя народ.По време на тази командировка той написва и друго съчинение – „Южные славяне и Византия в X веке” издадено в самостоятелна книга през 1876г.С това съчинение Дринов получава докторска степен в Московския университет и в края на годината е назначен за редовен професор в Харковския университет.

    През същата година изнася публична лекция в университета, в която говори за въстанието и кланетата в България. Лекцията е изключително успешна и е  публикувана в „Славянски сборник” на „Петербургското славянско благотворително общество” със заглавие „Болгария в накануне ся погрома” тоест „България в навечерието на нейния погром”.

    Събитията в България откъсват Марин Дринов от преподавателската и научна дейност в Русия за няколко години. През 1877г. той заминава с руските войски в България и участва в изграждането на устоите на нова България.

    След като се връща в Харков до самата си смърт Дринов не спира да се занимава с научна дейност. Въпреки че живее и работи в чужбина той не спира да мисли за своята родина. Написва редица трудове публикувани в руската преса, но главно издавани в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество, което вече е преместено в София 

    През 1898г. Марин Дринов навършва двадесет и пет години служба като професор в Русия. Колегите му от Харковския университет му устроили празник, което показва колко уважаван и авторитетен учен и преподавател е бил. В България чествали неговата тридесетгодишнина научна дейност през 1899г. Тридесетгодишнината му като професор била отпразнувана с голямо тържество и в Харковския университет. В негова чест те издали сборник от статии по славяноведение, написани от негови колеги и ученици.

    Марин Дринов се жени през 1877г. за Маргарита Ивановна Вилямс (на снимката в ляво). Тя му ражда три деца : Александър, Мария и Стефан.

    Дринов е страдал от туберколоза, която се влошава  през пролетта на 1903г. Прекарва зимата в Ялта, когато се връща в Харков е видимо отслабнал. Въпреки влошеното си здраве Дринов е правил планове следващата зима да прекара в родината си и да обиколи някои славянски държави, но болеста не му позволила. На 27 II 1906г. на шейсет и седемгодишна възраст проф. Марин Дринов умира.

     

    КНИЖОВНА ДЕЙНОСТ

     

    В първия си научен труд „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”,  Дринов се занимава с въпроса за потеклото на българския народ, т.е. на Аспаруховите българи и образуването на българската държава. По това време е имало няколко теории по въпроса. Полския историк Лелевел и руския – Чертков, както  д-р Петър Берон  и Г. С. Раковски смятали, че днешните българи са потомци на траките. Раич и Венелин твърдели, че прабългарите водени от Аспарух са със славянско потекло. Немските историци от XVIII век Тунман и Енгел били привърженици на тезата, че прабългарите са от татарски произход, а днешните българи са пославянчени татари. Следващото мнение е на Шафарик. Според него днешните българи са славяни, а прабългарите са от финско или чудско потекло. Той смята, че прабългарите са били малко на брой и след образуването на обща държава със славяните много бързо са били претопени. Дринов поддържа мнението на Шафарик, доразвива го и го доказва с научни доводи. Грешката на Дринов е в теорията му, че днешните българи са славяни и нямат нищо общо с прабългарите освен името. Той смята, че прабългарите са били едва 40-50 хиляди души и следователно тяхното потекло няма нищо с историята на съвременна България. Също така не мисли, че са оставили следи в културата и езика на народа ни. Днес теорията на Дринов за произхода на прабългарите е оборена, както и теориите му за броя, бързото им претопяване и липсата на следи които оставят след себе си в историята на нашата страна.