Проекции на етиките на управление във 'Владетелят' от Макиавели до Шекспир в трагедията 'Макбет'

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    ПО

    Западноевропейски

    Литератури

     

    Проекции на етиките на управление във „Владетелят” от Макиавели до Шекспир в трагедията „Макбет”

     

    В трагедията на Уилиям Шекспир „Макбет”, която най-вероятно е написана към 1606г. Връща читателите към политическите теми на най-ранните си драми.Фабулата на драмата „Макбет” е повторение на историята за Ричард III,

    разработена в една от ранните драми на Шекспир, и като нея служи да покаже,че узурпаторът не може да бъде добър владетел: той се е домогнал до престола чрез насилие, живее под страх, че

    може да бъде свален чрез насилие и се мъчи да задържи властта си чрез насилие.

       Според Никола Макиавели има много начини за завладяване на престола.Двата от коита са- завладяване на владетелският престол по престъпни и беззаконни начини, и сядането но трона благодарение на благоразположението на съгражданите към този, който иска властта.

        В „Макбет” епредставен именно първият начин на завземане на престола- чрез извършване на жестоко убийство на един почтен и доблестен крал.

         От всички Шекспирови трагедии тази е най-късата и с най-стегната фабула. И все пак, макар че драмата е на дължина малко повече от половината на „Хамлет”, не можем да не се учудим на богатството и пъстротата на картината, която ни разкрива.Светлината е съсредоточена почти изцяло върху героя и жена му, останалите образи са доста бледи и остават в мъглявина.

        В първите сцени на трагедията Шекспир представя Макбет в много добра светлина- предан и безстрашен войн, спасяващ родината си от предатели, верен на краля служител.

     

    „...Но, обкован

        във тежка броня, храбрият Макбет

                              излезе срещу Свено и в двубой

    на меч със меч и щит със щит прегърна

                             надменния му дух.И тъй, кралю,

    победата е наша!”

    Но му се изпречват трите вещици, които му предсказват, че ще стане тан на Кодор и крал.Тези пророчества се сбъдват и разгорещяват вътрешно стаените амбиции на Макбет. Шекспир е въплатил в тези злобни и лакоми старици самото зло, което се загнездва и заживява в човешката душа, и я разяжда като ръжда отвътре.

    Тайните мечти на Макбет да седне на престола биват подклаждани от съпругата му леди Макбет, която буквално промива мозъка му.Тя се надсмива над страха му, който го обзема преди да стори убийството на краля.

     

    „...а в себе си да знаеш, че си пъзльо,

    Оставил подир „ще ми се...” да следва

    „... но ме е страх...””

     

    Безстрашният Макбет е изправен пред една война-война, водена със самия него. Извършената зловещина се запечатва в съзнанието на двамата убийци. Макиавели твърди, че има добре и лошо приложени жестокости.Според него добре приложени жестокости са тези, които са извършени от раз и след това вече не се прибягва до тях. Макбет постигайки целта си да седне на престола чрез насилие става жертва на собственото си съзнание- страхът от последиците го вбесяват. Той се превръща в един апатичен и мнителен крал.Жертва на неговата мнителност става приятелят му Банко, на когото вещиците му предсказват, че децата му ще бъдат крале. Но синът на Банко- Флинс след засадата на полуделия крал успява да се спаси.Следващите жертви са всички, които му се струват подозрителни.Ето за това именно говори Макиавели- управител  като Макбет, търсещ утеха на съвестта си чрез продължаване на  кръвопролития не може да бъде достоен да управлява държава. Владетелят трябва да извърши всички жестокости наведнъж, за да не трябва да ги повтаря всеки ден, и да не прибягва повече до тях.

        Леди Макбет също като злокобния владетел става пленница на кръвопролитната нощ. Тя започва да повтаря всички действия от нащта на убийството:

     

    „...Хайде време е да го направим!...Адът е мрачен!...”

     

    „...Още мирише на кръв! Всички благовония на Арабия не могат

    да убият дъха на тази малка ръчица! О! О! О!

     

       Тя умира под властта на злият дявол, който се е вселил в душата и.Нейната смърт никак не трогва краля, който преди това е бил изцяло зависим от нея.Най-накрая измъчената страна подпомогната от Англия се изправя срещу обезумелия тиран.Той все  още се надява на двусмислиците предсказани от вещиците:

     

    „На мене духове, които знаят

    човешките съдби, ми превещаха:

    „Не може никой, от жена роден

    да ти направи зло.Не се страхувай!””

     

    Дори когато Бърнамският лес наистина започва да се движи, дори когато узнава, че Макдъф не е роден от жена, а е изваден от утробата на майка си и че тъмните сили са го мамели със своите половинчати истини, той се бие мъжки.Макбет намира пътя към себе си и умира в отчаяние, но мъжествено: