Проблемът за ада, греха и възмездието

  •  

    Проблемът за ада , греха и възмездието в “Ходене на Богородица по мъките”

     

    Ходене на Богородица по мъките “ е апокрифна творба. Тя разказва за Божията майка и архангел Михаил – две ключови фигури на християнството.

    Апокрифът представя мащабна картина на отвъдния свят;  текстът обединява двете най- крайни точки на това пространство- ада и най- високото небе .

    Чрез ярките образи на отвъдните мъчения и страдащите в различните части на ада съчинението показва на християнина какво трябва да бъде поведението му, какво той не бива да върши, за да не изпадне в грях, да не бъде наказан. Затова творбата има силна поучителна/ дидактична / насоченост.

    Истинското напрежение в сюжета идва не толкова от описанието на мъките, колкото от опита на Богородица да измоли опрощение за грешниците.

    Същинската част на изложението е организирано под формата на въпроси от страна на Св. Богородица и отговори на архангел Михаил за това какви мъки претърпяват душите на грешниците в ада. Според тежестта на греха им е отредено съответното наказание.Онези, които не са ставали прави от уважение към църковните служители, седят сега на огнени столове; от устата на клюкарката излизат змии, които я хапят.Адските мъки са показани в градация- най- малко страдат езичниците, те тънат в мрака на своето безверие. Пред Богородица се откриват все по- страшни мъчения, докато се стигне до християните, които не само са грешили и са следвали дявола в поведението си спрямо другите, но дори не са се разкаяли за това.

    Най- важните грехове според християните са изведени в самото начало на апокрифа.На първо място стои езичеството. За езичниците няма надежда, защото не приемат божествения план за спасение.За грях се смята и почитането на езическите славянски богове- Троян, Велес и Перун.На второ място са поставени еретицитге- тези, които изкривяват Христовото учение.

    Образната система в апокрифа обединява двете крайности на човешкото поведение- прегрешилите и обречени на вечни мъки и Богородица- символ на чистотата, непорочността и добродетелта. Образът на  Богородица отговаря изцяло на каноничната представа за Божията майка. Тя съпреживява мъченията на грешниците, тя искрено страда, готова е да сподели техните наказания. Благородството и  жертвоготовността на Богородица е не само в контраст със земните дела на грешните.Нейното поведение олицетворява християнската идея за милосърдие, според което християнинът трябва да помага дори и на този, който го е наранил, да прощава, а не да съди. Творбата  не само показва на вярващите образа на злото и греха и ги предупреждава за последвалите наказания, но и предлага морална алтернатива. Тя се изразява в основния човешки закон и основа на християнството- милост и състрадание дори и за най- големите престъпници.

    Ключът към разбирането на творбата се крие в молитвените думи на Света Богородица към Бог Отец за прошка към грешниците.:”Господи, те са творение на твоите ръце, по цялата земя прославят твоето име..”.Бог е създал човека по свой образ и подобие, но човек сам избира как да измине своя земен път. Грехът според православието е личен грях, не грях по природа, човек е създаден изначално добър и праведен.Християните сами трябва да открият своя път към Бога и да възстановят нарушената хармония в общуването си с него. В този смисъл апокрифът напомня на средновековния читател да води живот съгласно Христовото учение. Блаженството е постижимо след съзнателни усилия от страна на човека да бъде праведен. Защото Бог не само наказва, но може да бъде и милостив. Бог слиза от своя престол, така че да го виждат и онези, които тънат в адски мрак.Той не носи опрощение, защото християните са осквернили милосърдието на Господ, който е изпратил своя син, за да изкупи греховете на хората.Той носи само облекчение. В края на произведението , по молба на Св.Богородица, въпреки неправедните им дела, Господ дава седемдневна почивка за грешниците.

    Важният въпрос в основата на апокрифа”Ходене на Богородица по мъките” не се отнася само до устройството на ада, но и до човешкото поведение. Произведението формира средновековната представа затова, какво е добро и зло, кое е безнравствено и кое е в канона на християнското учение.Творбата  не само показва на вярващите образа на злото и греха и ги предупреждава за последвалите наказания, но и предлага морална алтернатива. Тя се изразява в основния човешки закон и основа на християнството- милост и състрадание дори и за най- големите престъпници.