Природен парк Врачански балкан

  •  

     

    Обща характеристика на природен парк Врачански балкан

     

     

     

     

     

    Само на 116 км от София, при 370 м.н.в. се намира гр. Враца. Той е един от най-живописните градове в България. Сгушен в подножието на Врачанската планина, с кротко виещата се през града река Лева и страховитите скали, надвесени над покривите.

    Необичайно богатият на пещери и скални заслони район, както и подходящият климат благоприятствали настаняването и живота на местните заселници от праисторическо време.

    Град Враца попада в територията на Природен парк “Врачански Балкан”.

     

    През 1989 година със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда при МС е обявен парк “Врачански Балкан” със статут на народен парк. Седем години по-късно се създава Управление на Народен парк “Врачански Балкан” със заповед № 63/15.02.1996 год. на Комитета по горите. В последствие със заповед № 195/17.07.1998 год. Управлението е преобразувано в Дирекция на Народен парк “Врачански Балкан”, а през 2003 год. със заповед № 987/13.11.2003 год. става Дирекция на Природен парк “Врачански Балкан”, която в настоящия момент управлява парка и е основен координиращ орган на територията. От основаването на парка до момента Директор на парковата администрация е инж. Николай Ненчев.

    От лятото на 2005 г. до март 2010 г. ДПП „Врачански Балкан” стопанисва и управлява пещера „Леденика”, която се намира на територията на парка.  В момента пещерата се обслужва от Община Враца.

    От 2008 година към парка е изграден и Природозащитен център "Натура"  в центъра на гр. Враца.

     

    Природен парк “Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. На запад и юг паркът е ограден от гори; на север и изток - граничи с обработваеми земи.

    Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км и широка 10-15 км. Нейният тясно обособен масив рязко я отличава от съседните планини.

    Природния парк включва част от общините Враца, Вършец, Криводол, Мездра и Своге.

     

    Цялостната ориентация на парка е северозапад- югоизток. Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица разчленяват планината на три дяла – Беглички (Югозападен),  Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-обширен е Бегличкият дял с най-висок връх – Бегличка могила  (1481,7 м).

    По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.

    Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. Мощността на варовиците е около 1300м. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км  западно от гр. Враца. Оформена е  в малмските варовици на Згориградската антиклинала и е характерна с изключително богати морфоложки форми и образувания. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната  си ледена украса, откъдето произлиза името й.

    На територията на парка се срещат основно 3 типа почви – кафява горска, сива горска и хумусно-карбонатна.

     

    Климата е умерено-континентален, който с промяна в надморската височина се разделя на предпланински, нископланински и планински. Средната годишна температура е 70 С, а най-ниските температури не падат под –200 С. Въздушните маси обикновенно се движат от северозапад и запад и по-рядко от североизток. Понякога в ранна пролет и късна есен от юг ветровете прехвърлят билото на планината и имат фьонов ефект над Враца и Врачанското поле. Понякога при бързото настаняване  на студени въздушни маси от северозапад  и рязкото издигане на топъл въздух покрай отвесните склонове се развиват силни бури и градушки. Ветровете са подчинени на основните въздушни маси, които минават над страната. Слабо е изразен местният планински вятър. Във вечерните часове той се чувства над Врачанското поле и по долините на реките.

    Характерни за Врачанското поле са честите мъгли, докато в планината, те са по-редки и краткотрайни.

    Климата в Приорден парк “Врачански Балкан” е благоприятен за развитие на отдиха, а климатичните условия не предлагат екстремни стойности, които да възпрепятствуват развитието на дървесната растителност.

     

    На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария. Те са разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. 56 вида са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата.

    По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1000м – буков.

     

    Не по-малко интересна е и фауната на парка. Тук намират обитание 26 вида земноводни и влечуги, над 180 вида птици, 36 вида бозайници и 1231 вида безгръбначни животни. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици. Природен парк „Врачански Балкан” е един от важните райони за пеперуди в България.

     

     

     

     

     

     

    РЕЗЕРВАТ – За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите се обявяват с цел запазване на естествения им характер; научна и образователна дейност и /или екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси; запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;

     

    Резерват “ВРАЧАНСКИ КАРСТ” – площ 1467.6 ха.
    Обявен със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитета по опазване на околната среда и през 1993 г със Заповед № 988 от 04.11.2001 г. е обявен за защитен природен обект с международно значение.
    Съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) резерватът се отнася към I категория – строг резерват.

    Резерватът е обявен с цел да се запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, богато растително разнообразие и консервационно значими растителни видове.

    Заема североизточната част на Природен парк „Врачански Балкан”. Главно северни скалисти склонове в района на Базовски и Стрешерски дялове. Почти непрекъснат скален венец с посока северозапад – югоизток, който се разсича почти по средата от ждрелото Вратцата, р. Лева и преминаващото шосе за с. Згориград и Леденика.

    Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м.
    Защитената територия е създадена да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.