Приказката в литературата

  • Курсова работа

    По: Приказката в литературата

    Нравствени проблеми в „Рожденият ден на инфантата” от Оскар Уайлд

     

    Разказите на Оскар Уайлд имат доста емоционално наситен характер. В тях откриваме редица нравствени проблеми като тази проблематика е разгърната по доста интересен начин от Уайлд. В неговите разкази диалогът е доста силен, разговорите, които водят героите му са целенасочени, философски и изпълнени с мъдри послания.

    Сборникът „Гранатовият дом” съдържа разкази емоционално наситени и засягащи значителни морални теми, които са представени по майсторски начин от Уайлд. Различното в неговите разкази е, че те често са със нещастлив край („Рождения ден на инфантата”, „Щастливият принц”, „Звездното дете”, „Славеят и розата”).

    Такъв един разказ е и „Рождения ден на инфантата”.  В него са заложени проблеми, които откриваме още от самото начало: именно един от основните проблеми тук е мотивът за богатството и бедността. Малката инфанта е кралска дъщеря и нейния рожден ден е преставен като едно голямо събитие, каквото всъщност не е рожденият ден на едно съвсем обикновено дете от бедно семейство. Величието на този ден е изтъкнато допълнително и чрез природните описания – денят е по-прекрасен от всякога. Красотата на природата е в унисон с щастливото събитие. Веднага след това се долавя и друг проблем – този за социалния статус. Малката принцеса не може да играе с деца на семейства, по-долу от кралския ранг и това често пъти е причина за нейната самота. А какво би означавало за едно дете тази самота? Та нали децата от малки трябва да се научат да делят всичко с ближните си – своята любов, своите играчки и игрите си да играят с други деца. А въобще може ли едно дете да научи някои игри само? Какво би му струвало това и каква би била неговата загуба?Отговорът е пред нас – макар и на дванадесет години малката инфанта е едно горделиво, високомерно и коравосърдечно  дете, което от една страна нямаме правото да виним. И тук се крие още един проблем, който е свързан със бащината или изобщо родителската обич и подкрепа: принцесата е загубила майка си когато е била съвсем малка, а баща й  - Кралят на Испания, дори и  на рождения й ден не иска да прекара деня си с нея. Това ни показва естествено колко нещастно може да бъде едно дете, лишено от родителска любов и как тя не може да бъде заместена нито с пари, нито с каквито и да било други блага.Подтисната е малката принцеса – тя дори не може да се радва или да плаче силно, защото не е редно никой от кралската фамилия да върши тези неща пред  подчинените си. Тоест от едно дете се иска да контролира емоциите и чувствата си, което допълнително ни говори за нейното душевно неудовлетворение на фона на неизмеримите богатства ,с които разполага . Как би могло да е щастливо то, когато трябва да избира приятелите си не по качествата им, а по тяхното потекло.

    Един  от основните проблеми започва да назрява пред нас, това е мотивът за страданието. Страда кралят,който е загубил безвъзвратно  своята съпруга, неговата болка е неизлечима.Страда неговата дъщеричка,която е лишена от бащината му всеотдайност.                                                                                                                                             Друг проблем в разказа е мотивът за карнавализма, който е загатнат чрез картините на веселията, устроени в чест на инфантата. В тях участниците като че ли са част от безумен карнавален танц : цирковите актьори, циганите музиканти, танцьорите от „Танеца на Богородицата”, а по-късно и появата на уродливото джудже. Всички те всъщност символизират горчивата истина за душевната бедност на богаташкото съсловие, пренебрегващи човешките чувства , каквито са любовта, състраданието, човечността. В срещата на джуджето с инфантата и децата са засегнати проблемите за красотата и грозотата, мотивът за страданието, за невината детска любов и мотивът за подигравката. На пръв поглед  джуджето е идеално допълнение към тази картина, където моралността не съществува като ценност. Неговият смешен  външен вид  всъщност е ярко противопоставен на  красотата на душата му и богатата му нравствреност. За разлика от принцесата, която външно е толкова красива, но същевременно непознаваща  любовта и красотата в малките неща от живота, уродливото и грозно джудже познава тези чувства.  Макар израснало в бедност, е доволно от живота си и е щастливо с това което има, колкото и да е малко то. Скромната си закуска дели с птичките, грижи се за тях и  за другите твари в гората,  въобще то е свикнало да обича всичко около себе си. Нямайки никаква представа как изглежда, то е доволно от факта, че принцесата го харесва, заслепено е от нейната красота и се влюбва в нея с оная детска наивност, която предизвиква още по-силно разочарование. От друга страна за принцесата джуджето е поредната играчка, марионетка в ръцете й, която има една единствена задача – да я забавлява. Бялата роза, която инфантата хвърля на джуджето след танца му, всъщност е символ на невината му детска душа. То не разбира от подигравките и е щастливо от факта, че тя му обръща внимание. Веднага изтичва да се похвали на своите единствени приятели – птичките. Само те не обръщат внимание на неговия външен вид и не го отблъскват, както и гущерчетата, които знаят, че е грозно, но пък това не им пречи да си играят с него.                                                                                                                                                                    Тук идва моментът отново да споменем, че диалозите на Уайлд са силни,по отношение на това, че неговите герои изричат цялата истина, без никакви недомлъвки и често в тяхната реч намираме поуката от текста. Така например в раговора на цветята виждаме жестоката действителност: джудженцето е толкова грозно, че няма никъде място за него, дори собствения му баща не го иска при него, заради недъга му. Засегнат е мотивът за красотата, по точно беполезната и безнравствена красота от една страна и мотивът за грозотата като порок и липса на състрадание към грозните същества - от друга.-„Трябва да пие маков сок и да заспи за хиляда години” – категорично ясна е присъдата за бедното джудже. Заради своята грозота и урудливост то винаги бива изолирано и не му се отрежда място в този свят. Ако си спомним същият мотив за красотата и грозотата го имаше и в други разкази на Уайлд. В „Щастливият принц” например погрознялата статуя на принца трябва да бъде премахната, защото не е красива вече, а щом не е красива, не е полезна, както се и изрази  един от героите. В друг разказ – „Звездното дете” отново се срещаше мотивът за безполезната и безнравствена красота, където звездното дете беше толкова хубаво, но и толкова коравосърдечно, защото смяташе, че има правото да властва над всички останали, тъй като неговата красота е несъизмерима с тяхната.Оттукможем да си направим извод, че Уайлд не свързва външната красота с нравствени добродетели, както в много други произведения на други автори, а я отъждествява с пороци като високомерие, горделивост и безскрупулност.