Преразказ на 'Легенда за Сибин, преславския княз'

  • Князът се е върнал от лов и се къпе, а слугата му го чака, за да му донесе дрехи. Князът размишлява за живота си и в този момент влиза майка му , която се опитва да го ожени за дъщерята на болярина Сологун, като така си мисли, че ще сложи край на проклятието, което тегне над техния род. После отиват да вечерят , всичко в описанието нашепва за един догарящ , някога славен живот, но князът се опитва да запази самообладание и разговаря със сестра си за лова , разсмива я. Вечерят богато.

    Описание на Станаил- огромен и блестящ като комета, лети из царството на Бога. За седем века Сатанаил създал новия свят- направил слънцето, месеца и звездите, животните и накрая от земната тиня – Адам и Ева, поселил в душите на двамата паднали ангели, великият строител подмамва Ева и се съвъкуплява с нея чрез опашката си от там идва желанието за раждане на нови човешки същества, после Ева изкушава Адам- така е създаден човекът- от смъртна плът и дух на паднали ангели. Бог идва в пришествието да разруши творението на Сатанаил.

    Този ден князът е в стаята си над книгите. Чете богомисли преписи и др. У княза са се смесили светлината и тъмнината/ добро и зло, но му се иска да живее без да ги различава. Тогава какво търси в книгите? Обяснение на бедите подтиснали страната и неговия дом? Лута се между Бога и дявола. Той е изпитал победи и загуби (любимата ми съпруга умира при раждането).

    Ермич се връща от нов на орел по заръка на княза, но с празни ръце, защото Сологун вярва, че ще се излекува, ако наложи на корема си орлова мърша- това е и желанието на княгинята- князът изпълнява. Ермич и княза яздят към Мадара, князът отново разсъждава философски- защо е създадено слънцето- за сда не остане без блязък творението на Сатанаил. Ермич и Сибин пристигат привечер в манастира св. Михаил. Дошли са тук на лов за орли. Игуменът е подозрителен и лукав.

    Князът ляга в стаята си , спомя си за покайната си жена Котра. Тук всичко цъфти и вирее. Описание на красавицата Котра- мургава, царствена. Кой я беше отнел от княза Сатанаил или Бог? Тя е умряла в дните на великата победа при Одрин! Спомня си какво е видял за кръстоносците, имн. Баладуин... Князът си представя, че разговаря със самия сатанаил – казва му, че всичко е преходно, желязото ръждясва, но духът му е жив и няма да се предаде.

    Ермич е буден заедно с княза, говорят си. Бог си остава само утеха, в която можеш да вярваш, ако приемеш, че е шегаджия.. Князът не е дошъл толкова да спаси Сологун, а за да не мисли за намеренията на Борил да го убие. С какво ще живее, когато няма да има нищо. Тая страна е чумосана, проклета от прадедите ни, които Борис избива, след като идват от Брелнишката област, славяните. Всяко втурване в миналото пречи на княза да приеме Бога. Залавят и убиват орел на разсъмване.

    Сибин вижда Каломела – дъшерята на Сологуни си мисли колко е невероятно такъв отблъскващ човек да има толкова красива дъщеря, въпреки това усеща у нея нещо мрачно и лошо. Сибин е повикан в Търново, защото Борил свиква събор против богомилите и трябва да дойдат всички боляри и епископи. Сибин трябва да пътува заедно с дъщерята на Сологун, защото той е болен и тя трябва да го замести. Сибин не може да повярва колко е красива тая еретичка и иска да я охули, за да се успокои. Тя е на бял кон, той на черен. Нашите неволни грехове са толкова много, че всеки ще се отчае, ако не вярва в силата на молитвата, която стига да е от сърце, ще ни очисти. Тя е направена от проздрачнобяла плът и студено сребро. Тя е руса със сини очи. Въпреки, че се опитва в душата си да я мрази, той я желае. Тя му казва, че прилича на архандел Михаил и е предопределен за велики дела. В душата на Сибин се борят езическото и християнските проповеди на красвицата.

    Световната загадка поддържа умът му, но и го измъчва. След два дни път с болярската дъщеря, той има чувството , че в него се е вселило др. Същество, различно от езическото. Отбягва девойката и започва да разглежда града. Търново е като грамаден манастир, но кръчмите след сутрешната литургия са пълни с пияни калугери. Описва се сцена на покръстване на българите. Очите на княза търсят Каломела. Появява се царят БорилРазиграва се сцена на съд на един богомил, когото се опитват да накарат да се покръсти, разпитван е и накрая заедно със съмишлениците си е хвърлен от скала. Сатанаил създава зрелища, защото рожбите му са любопитни. С познание човек измъчва себе си и другите. Князът спи с красивата Ефтерепи, но тя бързо му омръзва. Сибин е заплашен от Борил- или да убеди брат си да се върне от синовете на Белгуните или да помисли за собствената си глава. Има два месеца да изпълни заповедта на Борил. Князът е нападнат от двама разбойници, които той убива, вероятно са изпратени от Борил . Тръгват към Преслав, князът се е влюбил в Каломела. Влизат в първото село, започва да се измъчва от чувства на любов. Нея я няма, защото е отишла да посети, умиращия бивш кмет на селоо, отива там и Сибин.

    Зародилата се любов е на път да стане взаимна. Тя желае да остане девица и да служи на Бог, той се чуди дали да сподели с нея за вчерашното убийствои че той също като нея не може да живее повече в Преслав, защото и двамата са злепоставени пред Борил. Тя е неговото спасения от царя и от лукавия; двамата имат обща съдба на изгнанници. Апостол Силвестър, който учи Каломела не би приел Сибин в общинарията, но тя е убедена, че ще го склони, защото князът заслужава спасение.

    Когато пристигат Сологун вече е умрял. Силвестър крие лицето си през цялото време и си тръгва недоволен от Преслав, два след него изчезва и Каломела. Майката на Сибин настоява той да иде да я търси. Изчезва и слугата Тихик, плъзват царски хора на лов за богомили. Князът разпространява слуха, че се готви да замине за Таврия, а в същност се кани да последва Каломела, по този начин ще спаси майка си и сестра си- Севара. Той ще пътува преоблечен като калугер. Жадува за спасение от Сатанаил.

    Князът среща слугата Тихик, облечен в расо. Слугата го гони като му казва, че не е за тяхната общинария. Сибин е стъписан. В този момент минават Силвестър и Каломела – тя е облечена в дрипаво расо- не прилича на себе си. Той я гледа с любов, вместо със съжаление и укор. Тихик я е убедил, че Сибин е слуга на дявола и тя го отпраща. Накрая Сибин я убеждава, че въпреки че е бил с дявола, е достоен за спасение, обещава да се отдаде на пости молитва, да си направи колиба и да не ходи на лов- не прави нито едно от трите.

    Сибин отново се колебае кой е правилния път- Сатанаил или Бога. Ако спасението на душата не бе възможно поне за сега, той иска поне глават си да спаси. Убива мечката, която идва в пещерата- прави си кожа, на която да спи, а трупа хвърля в реката, не прави колиба, ходи на лов. Спомня си как е вярвал в Танграв детството си. Прабългарският род се е загубил между траки, славяни и кумани, а по- късно покръстен от византийската църква, която князът още в детството си мрази. Лута се между небето и земята, търси своите отговори, а междувременно селото на еретиците се уголемява с всеки изминал ден.

    На 9тия ден Каломела идва, както му е казала преди това тропа по дърветата с една тояга. Тя е сънувала дявола с неговото лице и малки ангели. Той си мисли дали да й каже истината за себе си, че търси спасението и Бог чрез любовта. Тя го пита дали му се е явявал сатаната, любопитна е как изглежда. Сибин казва , че сатанаил е весел и млад и се надсмива над хората, защото той им е дал земните блага, а те се отричат съзнателно от тях, няма добро и зло, защото всяко добро накрая става зло. Тя се плаши казва му, че е в душата му, той я убеждава да я заведе в пещерата й да й покаже че там няма дявол, както си мислят, признава и че живее там, тя отива и остава като омаяна от красивия извор, той я оставя да се изкъпе, тя вижда, че тук няма дявол. Той се покатерва и я гледа гола как се къпе, омаян от красотата й пада на земята от горе и за първи път започва да се моли и да слави Бога, защото в този момент осъзнава душата си.

    Каломела казва на Сибин историята за първородния грях – варианта на богомилите- как адам се нахвърля като диво животно и изнасилва Ева. Той я слуша и вярва, съзерцава себе си чрез нея- спира да ходи на лов и да яде месо, прави си колиба, жадува за спасение и пречистяване. Когато се смущава и колебае се моли пред дъба. Каломела започва да желае плътски Сибин.

    Сибин отново е на границата между дявола и Бога- този път вижда козината на лукавия в очите на каломела. Той се чуди дали тя ще каже какво се лучи в дъбравата в общинарията, защото така не би могла д астане дева. Прерва дните в дебнете край богомилското селце, измъчван от ярост и ревност да бе Каломела да потърси утеха при апостол Силвестър. Вижда ги вхрама им, от ляво на Силвестър стои Каломела, а от дясно Тихик. Успокоява се, че не се е изповядала, стои с наведена глава. Вижда как се молят за спасение, единството му близо същество сред онези хора му е Каломела.