Преображенията на жената в стихосбирката 'Вечната и святата' от Елисавета Багряна

  •  

     

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

    Преображенията на жената в стихосбирката „Вечната и святата

         от Елисавета Багряна

     

     

    През 1927 г. в нашата литература се появява книга,която става събитие в литературния живот.Това е "Вечната и святата"-първата стихосбирка на Елисавета Багряна, ярка,вълнуваща,уникална,завладяваща с опиянението от живота и пълнокръвните чувства;с жаждата да се изпита непознатото и неизпитаното,даващо криле на въображението;с устремния полет на духа към далечнотои необозримото, с усещане на близостта със земята и родното.Книга,в която сетивното възприемане на света се състои със себе-откриването на Аз-а в центъра на битието.Уникална на българска почва със своя нов глас,тя е в съзвучие с новаторските тенденции в европейската поезия през 20-те години на ХХ век:възстановения сякаш ренесансов поглед към света,радостта от земните усети и пълноводието на живота.Това е книга,надмогнала безкръвните образи на символизма.Нейният поетически език завладява със своята свежест,непосредственост и простота,увлича с живия си пулс и с пламенните емоции,близки до сърцето на всеки.И преди всичко-до сърцето на жената.Лирическата героиня на Багряна е витална,волнолюбива,поривиста,устремена,с бунтарски дух срещу закрепостяващи догми и забрани.Тя не се подчинява на норми,които потискат полета и за духовна самоизява,за човешко и женско себеосъществяване.

             Заглавието на стихосбирката "Вечната и святата" визира същността на жената.Самата поетеса споделя за него:"То отговаря на главната ми идея.Заглавието напомня за вечната женственост-жената,любимата,майката,сестрата,дори роднината,земята.Женското начало,което ражда и пази живота."

             Много от стихотворенията във "Вечната и святата" са публикувани преди това списание "Златорог",но събрани в книга,те правят поразително впечатление,пораждат силен емоционален отклик у ценителите на поетическото изкуство.В кратките си бележки - пръв отзив за стихосбирката,писателката Ана Каменова нарича "изповедите на Багяна - един душевен героизъм",а в критическата си студия от 1928 г., озаглавен "Греховната и свята песен на Багряна",критикът Иван Мешеков казва,че в стихосбирката си поетесата разкрива "истинския образ на новата жена у нас,на съвременната интелигентна българка,която живее със своите идеали,бори се за своята личност - образ, дълбоко национален,дълбоко човешки".

             Стихотворенията във "Вечната и святата" са с различни "лирически сюжети",но с близка емоционална атмосфера,обединени от образа на лирическата героиня на Багряна.

         Всяко едно стихотворение добавя нови черти към вътрешния и облик,а всички заедно изграждат нейния цялостен портрет - богат и завладяващ с най-характерните качествана нейната личност - волнолюбие и непокорство.

             Тези нейни черти са представени най-ярко в емблематичното стихотворение "Амазонка".В него Багряна използва по един нетрадиционен начин образи от древногръцкатамитология - освен на амазонката и тези на Пегас,Хеликон,Персей и Андромеда,трансформирайки тяхната символика в светлината на своето поетическо виждане.

             Амазонките в древния мит са красиви,храбри и войнствени жени,които управляват царството си без участието на мъжете.Амазонката на Багряна е смела и дръзка като своя класически прототип,но за разлика от него тя сама се носи устремно на своя кон,сама се стреми към победи с гордото съзнание за своята сила.А силата и е в нейната младост и кипяща енергия:"Аз съм млада,млада,млада/ с огнено сърце" - ликуващо повтаря героинята и повторението звучи като заклинание.Опиянението от младостта струи и от други стихотворения в сборника:"Че моята младост,огнено пламтяща,/и моята душа на чучулига,/и моето сърце животрептящо -/като вихрушка над света ме вдигат."("Вик").В "Амазонка" ролята на психологически паралели поемат природни детайли - "утринната прохлада","изгревния час",които са в синхрон с жизнената свежест,извираща от човешката младост - утрото на живота.Лирическата атмосфера е наситена със светлина и цветове:"Песен се разплита","искрометните копита","пред очите ми цъфти/неогледен мир",с бодрост,лекокрилост и устременост - които се пораждат и от хореичния размер,и от отсечените кратки стихове.Усещането за устременост сезасилва с образа на вихрения кон,с който амазонката лети в "неогледния мир".Конят и летежът са ключови образи във всички творби от "Вечната и святата",символизиращи духовния полет на героинята,жаждата и за устремно движение.То е жизнената сила,която разгръща нейната творческа енергия."Вихреният кон" на амазонката се модифицира в стихотворението в "крилятия кон" Пегас,който ще я отведе в планината Хеликон - седалището на Аполон и  Музите, т.е. в царството на поезията.Там тя ще извою-ва своята победа:

              Ний ще стигнем Хеликон

              в изгревния час -

              смело,мой крилати кон,

              жребият е в нас.

            В стихотворението "Стихии" духовният портрет на женаа има още по-плътен рисунък.Това дълбоко изповедно,също емблематично стихотворение на Багряна предизвиква още с появата си в списание " Златорог" бурно възхищение.Читателите са запленени от стихията на силните чувства и пориви на героинята,от нейния бунт срещу сковаващите правила в живота и консервативните възгледи.Стихотворението е обръщение към представителите на ретроградното мислене,което неможе да разбере и да приеме духовните полети на жената - онези духовни полети,които лирическата героиня разкрива в своя автопортрет на бунтарка "скитническа кръв",жадна да поеме по непознати и "неминати"пътища,да полети към необятните простори,към "непостижимото".Нейният стихиен бунт срещу оковаващите духа и прегради Багряна представя чрез образите на природните стихии - вятъра и водата,както и на виното - символи на жизненото начало и на първичната сила на природата.В стихотворението тези образи-символи не носят абстрактен характер,а са изобразени в реално-конкретния и сетивно-предметния им облик.Устремът на връхлетелия вятър,който "префучава през боазите,вдига облак над диканите,/грабва ехите на къщите","сваля портите оградите"...;яростната сила на водата на Бистрица,която "разтрошава ледовете","завлича" "къщиците и оградите,и добитъка на хората"...,и кипежът на виното "в бъчвите огромни" надписи "черното" и "бялото"...Стихии,чиято сила е изразена чрез експресивни действени

         глаголи,чрез задъхано изреждане на членувани многосрични думи с напевнодактилно звучене,внушаващо тържественост.Тя се подхранва и от усещането за вътрешните връзки между природата и човека.Както никой не може да спре мощния напор на вятъра и водата или кипежа на виното,така никой не може да задуши пламъка на "скитническата кръв" и устрема на дух на героинята.