Предмет на философската антропология

  •  

     

     

    Философската антропология

    Шелер, Гелен, Плеснер

     

     

     

                         

    1. Предмет на философската антропология:

     

    Пред философската антропология неизменно стои въпросът Какво е човекът?Много мислители се опитват да дадат отговор на този въпрос, като се опират върху едни или други уникални човешки признаци. Хегел вижда човешката природа в човешкия разум, Фройт в подсъзнателните му влечения,Маркс в социалното му поведение и т.н. Наличието на толкова много и често пъти коренно различни представи за човека се явява само едната страна, която създава трудности при решаването на толкова важния за философската антропология въпрос. От друга страна отговорът на въпроса се затруднява и от факта, че самият човек не е някаква застинала даденост, върху която стъпва философската антропология, а е непрекъснато изменящ се, тъй като често пъти човекът не етова, което е, а това,което може да стане. Може би затова някои мислители определят човека като същество, стремящо се да излезе зад своите граници, дори някои отиват още по-далеч, като твърдят, чечовекът се явява въпрос, на който няма отговор. Но дори и да няма отговор, въпросът за същността на човека си остава.

    Много науки се опитват да проникват в същността на човека, но философската антропология е тази, която най-дълбоко разкрива вътрешния му свят . Това може и е дало основание да превърне същността и битието на човека в един от вечните”философски проблеми, търсещи своето решение.В съвременната философска литература терминът философска антропология се употребява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл философската антропология включва всички минали и съвременни философски учения за човека, не зависимо от това имат ли те характер на

     

     

     

     

    самостоятелни антропологични концепции или само определено разбиране  за същността на човека, произтичащо от същността на философската система, без да е значимо. В тесен смисъл се определя само тази философска традиция, в която човекът е изходен пункт и главен предмет на философстване.

    Възникването на философската антропология се свързва с името на Макс Шелер и неговото произведение положението на човекът в космоса”.Като самостоятелно течение на Западноевропейската мисъл тя се формира през 20-те години на 20 век.

    Съвременната философска антропология трябва да покаже как се трансформират конкретните научни знания във философското определяне и разбиране на човека. Ето защо тя трябваорганически да съчетава в себе си най-новите научни постижения, зада може по съвременен начин да решава сложни и трудни проблеми които стоят пред нея по отношение на човека. Въпреки, че съвременната философияна човека дава отговор на редицавъпроси, свързани същността на човека, още остава нерешен въпросът какво именно се разбира под философска антропология? Какво е реалното съдържание, какъв е предметът и методите на тази философска наука. Все още трябва да се изяснява какви са тези идеи, концепции и т.н., които характеризират съвременната философска антропология. Все още не е ясно кое я превръща от философска история за човека в съвременна философска теория за човека. Зада се реши това най-добре би било да се види какво все пак във философията се разбира под понятието човек”.

    -Аристотел-човекът е”зоон-политикон(социално животно)

    -Сенека-човекът е мислещо същество.

    Тези и други редица определения идват да покажат колко сложно същество е човекът и какво богатство крие неговото изучаване. За неговото разкриване ние много дължим на мислители като Фойербах, Шелер, Плеснер, Гелен, Паскал и други. Те са хората, очертали основните проблеми във философската антропология.

    Природата на човека трябва да се разглежда двояко… каква химера е човекът?Каква новост, какъв хаус, какъв обект на противоречия!Кой ще развърже този заплетен възел. Философската антропология може да осъществи разплитането на този заплетен възел, само като се насочи към подходи, чиято ефективност да доведе до разкриването на сложната противоречива природа на човека. А това може да стане като се насочи към конкретни противоречия, бушуващи в него и влияещи по един или друг начин върху него и неговото поведение. Ние трябва да се откажем да противопоставяме едни признаци на човека на други, а да се насочим към

     

     

     

     

    дълбоко залегналите в него противоречия, превръщащиго според Паскал в чудовище от противоречия. Именно Паскал очертава едни от най-важните човешки противоречия, които би трябвало да бъдат основен обект на анализ на философската антропология.

    Основните проблеми, очертаващи предмета на философската антропология са противоречията в човешката природа,чието изучаване най-добре би разкрило какво представлява той. А основните противоречия се свеждат до следнитепротивоположни страни на човека:

    1. Отношението тяло-душа

    2. Отношението човек-Бог.

    3. Отношението човек-животно

    4. Отношението личност индивид личност и общество.

    5. Свободната човешка воля

    Подобно на самата философия и философската антропология търси и дава отговор на основните свои проблеми, които очертават нейното място в цялото антропологичномногообразие. Може би съвременното решаване на проблемите ще ни доближи до отговора на въпросите: какво е човекът”!? Какво е мястото на човека в космоса?Какъв е смисълът на неговия живот и т.н.