Предизвикателството на неизминаните пътища

  • Предизвикателството на неизминатите пътища
      есе



    На този свят има много пътища.Те се пресичат в мрежа нарена живот. Всеки човеквърви по своя пъти среща пред себе си много разклонения и само той има правото да избере в коя посока да тръгне.Всеки път, когатонаправим своя избор,се чудим дали сме поели по правилния път,дали ако бяхме минали по другия сме щели да постигнем нещ по-добро? Копнеем поне за миг да сме в различен свят, в който и ние ще сме различни,ще преживеем нещо наистина интересно,нещо което никога преди не ни се е случвало и никога няма да ни се случи.Мечтаем винаги за това,което няма как да получим или за това,което наистина много силноискаме и има само един начин да го получим и той е да се борим.
       В творчеството на Елисавета Багряна много силно е изразена темата за свободния,волния живот.Лирическата геойня на Багряна се стреми към свободен,просторен живот,живот без ограничения и без окови.
        Още със самото си раждане всеки от нас тръгва по своя собствен път. Той изгражда света според своятапреценка,преценява как ще живее. За мен светът ,в който живея е много разнообразен,не мога да кажа,че е лесен, но мога да кажа,чеи така си го харесвам. Когато погледна навън, извън моя свят, аз виждам хиляди интересни неща някои, които искам да видя. Виждам пътища,по които искам да мина, пътища, които да ме отведат някъде далеч в невиждани от мен места, които да разбият моя свят на парченца, да го променят. Вървейки по своя път се чудя, дали постъпих правилно и дали пътят,по който съм поела е правилният, подходящият за мени вечер,когато погледна нагоре мечтая за промяна дори да е краткотрайна. И всеки човек може би мечтае да промени сивото си ежедневие,да промени навиците си да пътува,защото светът е толкова голям и може би изпълнен с куп неща, които никой не е виждал или откривал. Съществуват чудни природни пейзажи и чуждестранни култури,който можем да видим само по телевизията и да прочетем за тях в книгите. Но това не всеки може да го постигне. Минавайки по пътят на своя живот,всеки получава нещо, което иска, но и неща които не желае да присъстват в неговия свят. Така е устроен животът. Не може всичко да е розово. Обикновените хора мечтаят за приключения,за патуване,за промяна на този затворен свят, който сами си изграждаме,а пък хората,чиято орис е да патуват, понякога мечтаят да се установят, да създадът семейство,да са просто обикновени хора. Но не винаги това може да се постигне.Затова когато правим своя избор трябва много да внимаваме какво ще предпочетем макар че винаги ще има места,които ще ни теглят към себе си било то обширните и безграинчни простори на нашия свят или пък патриархалният ред в общността. За мен светът е огромно място не мисля че има място, което не бих искала да посетя, няма място, което поне малко да не ме привлича било то с красотата си или с историята си. Всяко едно място е уникално само по себе си. Всеки един миг за мен е единствен и неповторим и аз никога няма да се върна и да го преживея пак. Затова трябва винаги преди да направиш крачка напред да помислиш дали е в правилната посока,защото целият свят прави път на този, който знае къде отива!
              В поезията на Багрян лирическата героиня е устремена към свободния и неограничен просторен свят, тя мечтае да живее в място без окови, без патриархален ред, на който да се подчинява. Лирическата героиня на Багряна е волна със свободолюбив дух, тя не търпи делничното,тя копнее за свобода,за простор,за собствена изява и откриване на големия широк свят.
            Ние се радваме на красотата на залеза,радваме се и на красивия изгрев,без да се замисляме,че ходът на слънцето всъщност отмерва нашия живот.Животът е една мрежа от пътища и не всеки е лек. Ние не можем да минем по всички пътища, но не е и необходимо,защото стига да немрим своето място,то животът ни ще придобие смисъл,а пък пътищата, които не сме изминали  и не сме видяли, ще са далечните мечти,които с малко упоритост ще успеем да стигнем.