Пределите на науката приличат на хоризонт

  •  

    Пределите на науката приличат на хоризонт:колкото по-бързо се доближаваме до тях, толкова по-бързо се отдалечават

    Есе

      Какво е науката? Тя е един необятен хоризонт-накъдето и да погледнеш, тя няма край. Пълна е с  нови възможности и знания, които всекидневно можем да прибавим към своите. Науката е като Земята-можеш да притежаваш много малка част от нея, тъй като тя е огромна. Нейните предели са неограничени, но придвижвайки се към тях ние трупаме допълнителни иценни познания.

       Животът е една постоянна борба за знания. Един продължителен цикъл, в който ние сме се родили, и от който ние се учим. По своя път към пределите на нуката, към нейното царство,поели ли сме веднъж, връщане назад няма. Минавайки по този дълъг и труден път ние ставаме мъдри, сила и знания се вселяват в нас. Но накрая знаейки, че сме на една ръка разстояние от нейното царство, науката все едно се скрива от нас, а ние се озоваваме от там, от където сме тръгнали. Но извървявайки отново и отново този път ние ставаме умни и трупаме знания. С тяхна помощ ние успяхме да навлезим в епохата на технологийте и да създадем тези модерни и съвременни уреди, които непрекъснато използваме, и без които бъдещето ни ще ни изглежда като една празна,мъртва и скучна картина.

    От своето раждане до своята смърт, човек се учи. Едва ли съществува някой, който да е достигнал тези предели и дае запознатс всичко, което се върти около науката. Но ако това е вярно, то този човек ще бъде нещастен и загубен. Все пак, когато той знае всичко, неговото всекидневие ще посивее, ще стане монотонно, без нещо ново да се научи или усвои, и което да те тласка напред към непознатото. Науката прави нашия живот разнообразен,цветен, а дори и забавен, и затова тя няма край. Тя винаги вмъква лъч надежда за по-добро бъдеще,за сигурност и за нови знания. И затова си заслужава да бързаме към нея и да прибавяме и усвояваме всичко ново и любопитно.

      Но около нас винаги можем да открием хора, които притежеват изключителни знания, без да са достигнали предела на науката. Те са тези, които подлежат на похвала. Те са тези, които дълги години са се борили здраво да достигнат този безкраен предел, залягали са усърдно над науката и са успели да се развият, да създадът нещо значително, което да бъде запазено и предадено на следващото поколение. Те са тези, които макар да са знаели, че науката е една доживотна борба, за да се достигнат нейните предели и дори знаейки, че тя няма край, те са продължили напред без да се предават. Дори някои от тях да са се доближили значително, тя мигновено им убягва. Това са хората, които в последния си час ще се усмихнат и ще си кажат : „ Аз постигнах много повече- борбата за знание, която изпълни моята душа с чувство на победа и горко им на тези, които не се борят. „

      Да не забравяме, че науката е и двигател на нашият живот, а ние сме нейното гориво. Накъдето и да се обърнем ще зърнем предмет или нещо, което сме създали с помоща на науката. И всички знаем, че винаги можем да подобряваме тези предмети до съвършенство, само ако работим рамо до рамо с науката. Тя винаги ще ни дава точните съвети как да постигнем това. Затова тази борба за достигане на много знания и дори самия предел си заслужава, защото това, което сме постигнали до този момент нямаше да съществува. Ужасно нали?

    Когато сме в началото на своя поход към края на хоризонта, там където се е възцарила науката, всеки един от нас тръгва с желание, с жажда да научи всичко по своя път и да се възкачи на нейния престол. По своя път всеки един от нас вижда все нови и непознати неща, които пробуждат  нашето любопитство, карат ни да се спираме, да го огледаме, да се запознаем с него. Точно това любопитство ни забавя и в нас се стаява усещането, че науката винаги ни убягва и бързо се отдалечава. Но някакви сили ни тласкат напред, да ускорим ход и това предусещане, че се доближаваме до нашата цел-царството на науката-нараства. Кара ни да затаим дъх и да попиваме като любопитни гъби всичко интересно и непознато за нас.

      Винаги, когато научим нещо ново едно възвишено чувство се спотайва в нашите сърца. Чувство, което ни подсказва, че най-накрая сме достигнали тези предели. Но това не е точно така. Колкото и да бързаме по своя път, науката винаги неусетно ще се отдалечава от нас и трябва да започнем отначало нашето „приключение” към преоткриването на това царство.

      Науката наистина е нещо удивително и върховно, а също и огромно. Нейните предели в този безконечен хоризонт са недостижими. Трябва дълго да се борим и да тичаме напред към нея. Но винаги трябва да имаме едно наум: че тя просто е безкрайна. Всеки път, когато се доближим до нея, тя ще ни избягва, но това не означава, че трябда да се отказваме от предизвикателството да е достигнем. Дори пътят да е дълъг трябва да го извървим. Все пак науката е тази, която вдъхва живот на всичко около нас, а ние не искаме това да замре, нали? На всичкото отгоре това царствено чувство, което ние усещаме е неописуемо и ни кара да се чувстваме божествено. Борете се и не и позволявайте да бяга, защотото науката е дар.

     

    Изготвил: Мария Благоева Кюлева