Популярната литература като средство за пропагандиране на социалистическите идеи

  •  

    Курсова работа

    По дисциплината

    Популярнатакултурапрезепохата на комунизма в България

     

    На тема:

    Популярната литература като средство за пропагандиране на социалистическите идеи

     

    СЪДЪРЖАНИЕ:

    1.     Увод

    2.     Историческа рамка

    3.     Героичното като основополагаща категория, героите на „новото време”

    4.     Криминалните и шпионски произведения – „литература с бъдеще”

    5.     Приключенска литература – „героика и приключения” в социалистическата епоха

    6.     Исторически романи и проблемът за миналото

    7.     Научната фантастика – утопии и антиутопии

    8.     Заключение

    9.     Библиография

     

     

    Литературата през социализма в България е очертана от конфликтите между ценностите на партията и тези на свободно мислещият автор, между цензурата и либералните идеи на писателите, между мрежата от институции за контрол върху изкуството и организациите на културните дейци.

    Литературата след девети септември става жертва на идеологическия догматизъм и пропагандата. Литературната доктрина изобщо, такава каквато я познава световната литературна история, представ­лява система от понятия, смятани за истина, които ориентират творчест­вото. Творческата нагласа се подчинява на партийни директиви, опитва се да оцелее, запазвайки частично същностните си белези. Лите­ратурното творчество се изважда от своята жизнена среда — свободата и въображението - и се помества в сферата на пропагандата. От творбата се изисква строга адекватност спрямо идеологическата цел. Тази цел използва едновременно стратегия за информация и техника за убеждаване. Съчетава­нето на информативното и убеждаващото - в случая с литературата - създа­ва тоталитарния дискурс, дискурс, който афишира своята собствена истина.

    Литературата и въобще изкуството е в плен на т.нар „социалистически реализъм” - сложна система от стратегии, политики и инструменти за управление, въздействие и контрол върху съзнанието, социалния живот и жизнената реализация в тоталитарното общество. Представлява глобална доктрина за управление на  формирането, начините на осъществяване и въздействието на комунистическата идеология върху изключително податливата и чувствителна аудитория – обикновеният читател, търсещ отмора и развлечение в свободното си време. Това време по този начин също е подложено на контрола на партията. Превръща се в регулирано от правилата на социалистическата норма, от властовия натиск, от институционалните указания, от монопола над духа, въображението, разума. В този смисъл социалистическиреализъме един тоталитарен метод за управление на идеите, интелектуалните намерения и мисловното поведение.

    Настоящата работа има за цел да разгледа методите на контрол и пропаганда, които партията използва чрез популярната литература за периода на социализма. Ще разгледам някои от основните развлекателни жанрове, като наблягам на идеологията, въплътена в тях. Ще се опитам да установя защо партията използва именно популярните жанрове като шпионски, приключенски и фантастични романи за разпространяването на идеите си. Ще потърся отговор на въпроса как идеологическите мотиви могат да бъдат преплетени и скрити дълбоко между редовете на развлекателната художествена проза.

    Институционализирането на духовната култура след Девети септември се простира отвъд обичайните практики по създаването на административно-управленчески структури и прилагането на контрол върху действащите професионални организации. Новата власт предвижда институционализиране на съзнанието, на личния избор. Отхвърля се идеята индивидуално-творческата неповторимост на автора и изкуството за сметка на основополагащата ролята на груповите инициативи. Новата култура е социално и политическата детерминирана, управлявана от партийните лидери. Това означава съобразяване, бързо приобщаване и окончателно заживяване в лоното на новия език - езика на нормативно съставената социалистическа естетика. С нейна помощ ще бъде фабрикувано новото изкуство - съюзно отглеждано, организационно обсъждано и партийно наставлявано.

    Можем условно да разграничим 4 етапа в отношенията между партията и дейците на литературата:

    -                     Между септември 1944 и декември 1948 година е един „буферен” период. Това е време на относителна свобода на възгледите и писанията. Открояват се някои откровено политически опозитивни нагласи.