Политически възход на България при Иван Асен II

  •  

    ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗХОД НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

    ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ИВАН АСЕН II

     

    Калояновото царуване представлявало естествен завършек на освободителната борба на българския народ и на неговите стремежи за обединение. Благодарение на таланта му на държавник, пълководец и дипломат той успял да превърне България в главна военнополитическа  сила на Балканския полуостров. По време на царуването на първите трима Асеневци  за кратко време голяма част от етнически българските земи били включени в границите на възстановената държава, а със силата на оръжието и дипломацията името България престанало да бъде само исторически спомен и название на византийска провинция. Преждевременната смърт на цар Калоян предизвикала остра вътрешнополитическа криза в българската държава. Престолът станал обект на ожесточена борба между представителите на второто поколение Асеневци. Тази борба се водила между Борил и севастократорите Добромир Стрез и Алексий Слав, обособили се като независими владетели в Родопската област и Македония. Синът на Калоян - Витлеем по това време е в Рим, но веротно и той имал свои подръжници. Върховната власт била узурпирана от Борил, който командвал столичния гарнизон. За да лигитимира властта си Борил се оженил за вдовицата на вуйчо си Калоян. Този брак се разглежда от някои историци като косвено доказателство за участието на Борил и царицата в заговор срещу Калоян. Според други учени обаче сключеният брак между двамата не е достатъчно доказателство за наличието на такъв заговор, защото лигитимирането на властта по този начин била честа практика в средновековния свят.

    Засилилото се болярско недоволство и активизирането на богомилската ерест в страната станали също израз на дестабилизацията на държавния живот. Цар Борил направил опит да възстанови вътрешния мир и за целта свикал събор срещу богомилите през 1211 г. Ни тази мярка не довела до укрепването на централната власт и политическия упадък продължил. От него се възползвали Сърбия, Унгария и Латинската империя, които засилили своята експанзия към българските територии. Сърби и унгарци отнели Ниш, Белградската и Браничевската области през 1207 г., а през 1208 г. латинците превзели Пловдив и възстановили своята власт в Тракия. В борбата срещу тях цар Борил създал антилатинска коалиция, в която привлякъл никейския владетел и доскорошните си врагове севастократор Стрез и деспот Алексий Слав. С намесата на Римската църква той установил мирни отношения с Латинската империя и Унгария през 1213 г., които били скрепени с династически бракове. Но въпреки тези начални успехи цар Борил не успял да преустанови политически упадък на българското царство и направил завръщането на Иван Асен неизбежно. II

    Проблемите около политическото могъщество на българската държава при управлението на Иван Асен II са изследвани от редица учени, между които Иван Дуйчев и Васил Гюзелев. Управлението на Борил е изследвано най-пълно от Петър ников, а най- цялостния и всеобхватен труд за този период пренадлежи на Иван Божилов.

    Избухналия през 1214 г болярски бунт във Видинската област  и обстановската на всеобщо болярско недоволство позволила на Иван и Александър да се завърнат в България, за да отвоюват бащиния си престол. През 1217 г. със своята дружина оъ руски наемници те обсадили Търново и с подкрепата на болярството и народа овладели града. Борил бил заловен, ослепен и свален от престола В началото на 1218 г. Иван Асен II бил провъзгласен за български цар.

    Иван Асен II укрепил значително бързо централната власт като посравил земите на независимите владетели под своята върховна власт, а самите тях привлякъл във висшето управление на държавата. Постигнатото стабилизиране ня вътрешнодържавния живот създало благоприятни условия за организирането на активна външната политика. Отслабналата мощ на страната изисквала от цар Иван Асен II да я осъществява предимно със средствата на дипломацията, а не с военни срдства.

    Основна цел на външната политика на Иван Асен II била възстановяването на териториалната цялост на българската държава, нарушена при Борил, и на нейния международен престиж, издигането й като значим политически фактор в Европейския югоизток. В значителна степен външната политика на Иван Асен II се определяла от политическата обстановка на Балканите. Тя била твърде нестабилна поради постоянната борба между Епирското деспотство, Никейската империя и Латинската империя за господство над Константинопол. На фона на тяхното съперничество започнал политическия възход на българското царство.

    Първият успешен резултат от външната политика на цар Иван Асен II бил брака му с маджарската принцеса. Иван АсенII използвал затрудненията на унгарския крал , който връщайки се от кръстоносен поход, трябвало да премине през българските земи. Срещу съгласието си, българският владетел поискал ръката на маджарската принцеса. Андрей II приел и две години по-късно, след като получил съгласието на папата, Ана-Мария Маджарска пристигнала в българския двор. Този династичен договор донесъл на България Белградската и Браничевска област и гарантиране на северозападната българска граница.

    По подобен начин Иван Асен II решил въпроса с опасността от юг, където като първостепенна политическа сила се утвърдило Епирското деспотство. След като превзел Солун през 1224 г. неговият владетел Теодор Комнин включил в границите на своето владение и градовете Одрин и Димотика. Това му дало основание да се провъзгласи за император и станал основен претендент за короната на Византийската империя. За да си осигури тила откъм българите Теодор Комнин сключил съюз с Иван Асен II, който бил скрепен с династически брак - една от дъщерите му се омъжила за брата на Теодор Комнин - Мануил Комнин.

    Другата южна съседка на България - Латинската империя, по това време била в дълбока политическа криза. През 1228 г. починал латинският император Робер дьо Куртене, който оставил за наследник малолетния си син Балдуин II. По внушение на венецианците латинските рицари, предложили на Иван Асен II да стане опекун на малолетния император, като сгоди за него дъщеря си Елена. Междувременно тайно в Перуджа латинците сключили договор с ерусалимския крал Йоан дьо Бриен, който поемал функциите на опекун, настойник и тъст на малолетния император. Двойната дипломация на латинците останала скрита за Епир и Търново, но дала повод на Теодор Комнин, който се страхувал от прекомерното нарастване на българското влияние на Балканите, да предприеме военни действия срещу България.