Политическа система на Франция

  • ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НА ФРАНЦИЯ. ВЕЛИКАТА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1789г.) – РАДИКАЛНОСТ НА ПРОМЯНАТА. МНОГООБРАЗИЕ И ДИНАМИЗЪМ НА КОНСТИТУЦИОННОТО УСТРОЙСТВО

    III

     

                  В края на XVIII в., т.е. в навечерието на Френската революция, Франция – най-голямата европейска държава, с население 25 млн. души население е силно социално разслоена, от 25 млн., 20 млн. притежават само 35% от земята, а останалата се владее от малко повече от 1 млн. това са аристократите, духовенството и буржоазията. Въпреки феодалните порядки и отношения, които съществуват в навечерието на революцията, във Франция започва един период на сериозно икономическо развитие. Няколкократно нараства производството на метали, въглища, текстил. Съществуващите феодални порядки обаче сериозно ограничават икономическото развитие на страната. Наред с тази икономическа стагнация, която предизвиква социална криза в навечерието на революцията, Франция изживява и сериозна политическа криза. Утвърдената система на абсолютизма дава на краля изключителна власт. Той има абсолютни права при назначаването и свалянето на министри, той е институцията, която решава каква външна политика да се провежда и с кои страни да се провежда…, притежава цялата изпълнителна и законодателна власт и има пълен контрол над съдебната власт. Кралят е и основен главнокомандващ на армията и флота. До 1789г., Франция е абсолютна монархия от най-деспотичен тип. Във Франция съсловен характер на обществото има един утвърден и завършен вид, а това са духовенство, аристокрация и третото съсловие. Един от най-силните аргументи за поддържане на абсолютизма са привилегиите, чрез които се създава неравенство във всичките му аспекти, а неравенството е фундаменталния принцип на абсолютната монархия. Най-мощен разцвет абсолютизмът бележи при Людвиг XIV – кралят слънце (L` etat c` est moi). Неговите наследници, Людвиг XV и Людвиг XVI са далеч под нивото на Людвиг XIV, поради което и се влошава не само социално-икономическото състояние, но Франция търпи провали и във външната политика като загубва територии в Холандия и Италия, както и в Канада и в Индия. Управлението на последния френски крал довежда до масово негодувание и мащабно недоволство от трите съсловия. По този начин това бездарно управление е една от най-важните причини за избухване на Френската революция от 1789г.

                  Всяко едно революционно събитие се предшества от някакъв тип научна обосновка или послание, които даден революционен акт трябва да следва. През XVIII в. във Франция се появяват редица талантливи творци, мислители, философи, които осъждат феодалните порядки и лансират нови идеи за развитието на държавата, сред които: равенства пред закона за гарантиране на индивидуалните свободи на гражданите, за това че само народът трябва да бъде източник на цялата власт. Тласък над тези нови идеи в значителна степен дава Английската революция. Всъщност тази „англомания” полага началото на Френското просвещение. Първият представител на Френското просвещение е Шарл дьо Монтескьо. В една от първите си книги, той критикува абсолютизма като форма на управление. В книгата си, той за първи път в историята на Европа, развива редица оригинални мисли за управлението на държавата. На първо място той твърди, че всяко управление трябва да представлява равновесие между владетеля и народа. На второ място, всяка държава трябва да има политическа свобода и то гарантирана от закона. На трето място е изграждането на механизми в държавата за взаимно възпиране срещу злоупотребата с власт. Това значи, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт не могат да се осъществяват от едно лице, тъй като това би довело до деспотизъм. Според Монтескьо, най-добрият обществен строй е този, който осигурява личната свобода. За пример Монтескьо сочи развитието на новият тип управление в Англия. Той смята също така, че на този етап трябва да се стреми държавата към утвърждаване на конституционната монархия. Освен това той призовава към религиозна толерантност и на последно място в този си труд, той категорично осъжда и призовава държавата да се откаже от физическите изтезания.

    Следващата голяма фигура на Френското просвещение е Волтер. Това е човекът, който пише „Философски писма”. Според много автори това е първата бомба срещу старият режим. Във всички свои публикации, Волтер пледира за справедлив обществен строй, основа на който може да бъде частната собственост и политическото равенство. Такъв строй обаче може да създаде само един просветен монарх. По такъв начин Волтер доказва необходимостта от промяна, но се страхува това да бъде постигнато по революционен път, т.е. той мечтае за една мирна политическа революция, отхвърляйки какъвто и да било революционен акт за смяна на политическата система. Въпреки начина на снемане на феодалната система да е погрешен, Волтер става един от идеолозите на новите идеи и кумир на новата, зараждащата се буржоазна класа. Въпреки нежеланието му за революция, той в най-голяма степен подготвя гибелта на стария режим именно чрез революция. Едно от най-големите признания за заслугите на Волтер за Френската революция прави Виктор Юго, за който Волтер, това е 1789г. (Революцията).

    Жан – Жак Русо

    Русо е най-радикалният от всички просветители. Според всички хора са равни пред закона по рождение. На второ място, той смята, че трябва разумно да бъде ограничавано както богатството, така и бедността. Той пледира за ново общество на свободни и равноправни личности, в което крайното неравенство на имуществото да бъде отстранено и се регламентира точно от правото на собственост. В тази връзка той твърди, че имуществото трябва да бъде разделяно на две части: необходимо и излишно. Излишното имущество поражда частната собственост, която става източник на               всички човешки злини. В свой труд, „Обществен договор” 1762г., той аргументира своите виждания за бъдещото развитие на Френската държава. На първо място той твърди, че народът трябва да бъде източник на цялата политическа власт. На второ място държавата трябва да гарантира правото на глас на всички свои граждани, независимо от тяхното имуществено състояние. Според него върховният принцип на идеалната държава е суверенитета на народа, който суверенитет не допуска какъвто и да е произвол и не без всякакви привилегии.

                  Дьони Дидро – „Философски мисли”, в която Дидро споделя, че трябва да се вярва в силата на разума, в което призовава европейските монарси да подчинят политиката си на разума, като това може да стане единствено по пътя на реформите, осъзнати и приложени от монарсите, без да се стига до социални сътресения и революционни борби. Наред с това си политическо издание, Дидро има принос и във френската литература, сред които едно от най-известните е „Монахинята” в което той се определя против монархическия ред.

                  Пиер дьо Бомарше – френски драматург, който написва две от най-значимите си опери – „Севилският бръснар” и   „Сватбата на Фигаро”. Управлението на поредния френски крал – Луи XVI довежда до драстично класово разслоение във Франция и до един огромен държавен дълг, с което краля привлича все повече общонародния гняв и обединява против себе си почти цялото френско общество. Поради това през пролетта на 1789г. кралят е принуден да насрочи избори за т. нар. „генерални щати”. 175 години такъв законодателен орган не е свикван. Новоизбраните генерални щати обаче са силно разслоени. Представителите на третото съсловие имат триста депутати, чието право на глас се счита само за един глас, а всъщност третото съсловие представлява 96% от френските избиратели. Поради крайно неравноправното положение на третото съсловие в генералните щати, през юни 1789г. провъзгласяват национално събрание с претенции, че то представлява огромна част от френския народ. Луи XVI е принуден да отстъпи и да приеме народното събрание като същевременно се стреми и да запази своята власт. В тази връзка краля заменя част от министрите със свои поддръжници, които са яростни противници на реформите. Този ход на Луи XVI предизвиква ответна реакция на народното събрание и техните привърженици. Юли 1789г. 300 хил. души се насочват към Бастилията. Кралят е принуден да отстъпи, връщайки незабавно отстранените министри. Той не допуска и военен сблъсък между въстаниците и партията, с което дава възможност да се постигне примирие между двете страни, което се изразява и в приемането на новото френско знаме – синьо, червено + бяло. Белият цвят е символ на монархията и по този начин се постига съюз между народа и монарха.с победата от 14 юли новата буржоазна класа успява да вземе властта в общините и в местните структури. Един от първите закони, които приема националното събрание, това е отмяна на привилегиите и вторият нормативен закон е декларация, с която се отменя изцяло феодалния строй във Франция. Следващия голям документ е декларацията за правата на човека и гражданина. На първо място в тази декларация се сочи, че всички хора са свободни и равни; на второ място е фиксирано, че нацията се състои от граждани с еднакви права и задължения; на трето място е свободата на личността; ма четвърто място е свободата на мнението, изразено устно или в печата; на пето място е правото на всички граждани да участват в създаването на законите. Следващият принцип, това е гарантиране на частната собственост. Тази декларация има изключително значение за формулиране и контролиране на принципите на буржоазната демокрация. Това е документ, който има един – единствен недостатък, дадени са правата, но няма мито един текст, който да фиксира задължение. Освен посочените закони, националното събрание приема още няколко много важни нормативни документи: въвеждане на граждански регистър за бракосъчетанията, както за родените и починалите лица.и вторият важен документ е това, че католицизмът е отхвърлен като официална религия в държавата. Междувременно е приета и новата конституцията Франция, в която за първи път законодателно са разделени трите власти: законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На второ място е утвърдена монархическата форма на управление на Франция и на трето място е фиксирано ясно и точно правото на избор, за първи път се дават такива широки избирателни права, които обхващат 60% от мъжете, т.е. право на избор се дава на мъжа, навършил 25 години, второ да не са слуги и трето всеки един от тях да плаща минимум три работни надници. Кралят продължава да търси начини за противопоставяне на промените, които извършват новите управляващи на Франция. Един от поредните му ходове на съпротива е вкарването на франция във война с Австрия през пролетта на 1792г. в този момент управлението на държавата фактически се поема от законодателното събрание, което се обръща с декрет към френския народ, обявявайки, че отечеството е опасно. Една изключителна мобилизация във Франция успява да отбие австрийските атаки, както и влезлите на страната на Австрия пруски войски. В този момент една невероятна съпротива се ражда една от най-популярните френски песни, „Марсилезата”. През септември 1792г. е формиран новият законодателен орган, наречен „конвента”. Този орган е трябвало да реши два съдбовни въпроса: формата на управление на държавата и съдбата на краля. Съобразявайки се с обществените настроения, според които французите не желаят повече монархия, конвента излиза с декрет на 21-ви септември 1792г. за превземане на кралската власт и кралската институция и установяване на република. В декрета се казва, че френската република е единна и неделима (още един път се подчертава неделимостта на държавата). В момента е петата република. Вторият голям въпрос – съдбата на краля.Мненията на конвента са раздвоени. Едни от членовете смятат, че този въпрос трябва да бъде отложен във времето, тъй като това би предизвикало обща реакция на монархическа Европа, противниците на тази теза смятат, че той трябва да бъде осъден на смърт, защото един жив крал е дамогляв меч за републиката. Междувременно докато се водят спорове за съдбата на краля се откриват документи, които показват, че той е давал военни сведения при водене на войната с австрийците, поради тази измяна той е осъден и екзекутиран. Смъртта на краля предизвиква сериозни бунтове срещу републиката. Тези бунтове и огромното социално поведение довеждат на власт една от най-големите политически сили, във Франция, тази на якобинците. Една от първите задачи на якобинците е обявяването на нова конституция през лятото на 1793г., която е значително по-демократична от предходната. Преди всичко тя дава изключителни демократични свободи. В нея намират приложение по-демократичните идеи на Русо. На първо място конституцията премахва делението на гражданите на активни и пасивни. На второ място сваля възрастта за правото на избор на мъжете на 21 години… Съпротивата срещу якобинското управление, поради което в началото на 1794г. начело на държавата застава директорията. Директорията и петимата директори на държавата държат изпълнителната власт, а законодателната власт се поема от съвета на 500-те (долна камара) и съвет на старите (горна камара). Периода 1794 - 1799 г. е период на бурни политически борби, които довеждат до свалянето директорията и до избиране на ново ръководство на държавата, състоящо се от трима консули. Първите двама се избират за срок от 10 години, третия за срок от 5 години.