Пол и психологическа полова характеристика на мъжа и жената

  •  

    Пол и психологическа полова    характеристика на мъжа и жената

    /есe/

     

    І. ПОЛЪТ КАТО БИОЛОГИЧНА И СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ

     

    Психологията на пола е раздел от психологическата наука, изучаващ различията между хората, обусловени от тяхната полова принадлежност. Като област на научното знание тя акцентира своето внимание върху изучаването на психическите характеристики, социалните роли и особеностите на представителите на мъжкия и женския пол.

    Човек се ражда с естествена биологическа принадлежност към единия или другия пол, но тази принадлежност сама по себе си не гарантира това, че биологичния мъж ще се окаже мъжествен човек, т.е. ще проявява съответното полово поведение, а биологичната жена в този смисъл ще бъде женствена. Биологичният пол предполага само обективното функциониране на дадения индивид в качеството му на самец или самка, но нищо не говори за неговите полови преживявания и самосъзнание. Самосъзнанието в голяма степен се определя от социалните и културните влияния, стила на възпитание в ранното детство, а също така от склонността на психиката на човека към формиране на една или друга полова нагласа.

    Половата принадлежност слага отпечатък върху цялото същество на човека, тя определя не само социалната полова роля (гендера), която изпълнява той, но и неговите влечения, неговият съзнателен модел на света, неговото отношение към него, мотивите за неговите действия и постъпки, стила на поведение. Тук трябва да се отбележи, че е нужно да се  има предвид, че сферата на половата активност е много по- широка, отколкото областта на сексуалната активност,  защото включва в себе си личността като цяло.

    Въпросът за природата на половите различия и съотношението на мъжкото и женското начало вълнува човечеството от незапомнени времена, но отговорите на този въпрос са били различни.

    Която и древна митология да вземем, акцентът винаги се поставя върху двете полярни идеи- противоположността на мъжкото и женското начало и тяхното единство и взаимопроникване. Различните митологии представят и различни митове. В много от тях на мъжа е отредено активното, творческото начало, а жената заема пасивна, второстепенна роля. Например в древнокитайската митология с “ИН” (женското начало) се обозначава тъмнината, студа, влажността, мекотата, пасивността, податливостта, а с “ЯН” (мъжкото начало)- светлината, сухостта, твърдостта, активността.

    Приблизително по същия начин стоят нещата и в японската митология (схващане наложило се и в общественния живот) – всячески се подчертава мъжкото лидерство, а женското начало се счита за подчинено, второстепенно.

    Молко по- друг поглед на нещата предлага тибетската митология. И тук женското начало (абсолютната интуиция) е подчинено на мъжкото (метод на познанието), но едно без друго те са безсилни- за да поеме по “пътя на Буда” на жената й се налага да се прероди като мъж, а мъжът трябва да реализира заложената у него женска природа за да достигне съвършенството.

    Има и митологии, в които на жената е възложено активното творческо начало, това са многочислените майчински култове и образи като индуската богиня Кали, древноегипетската Изида и т.н.

    Наред с различието и противоположността на половете в митологичното съзнание широко е представена и идеята за андрогинията, за двойствеността, за съвместяването на мъжкото и женското начало в едно лице. Двуполови са били много божества. В древногръцката митология- Хермафродит (синът на Хермес и Афродита), в древноиндийската митология- Адит (кравата- бик), древноегипетския бог Ра (майката и бащата на другите богове).

    От казаното до тук може да се заключи, че “мъжкото” и “женското” са твърде условни категории. Тяхното съдържание се определя като понятие не толкова от биологията, колкото от културата и винаги е многозначно.

    Понятието “пол” и “полова принадлежност” често се бъркат с граматическия род. Но в някои езици, например грузински, няма граматически род. В други езици  тази категория се прилага само спрямо одушевени същества, но не и към вещите. В трети като български, руски, наред с мъжки и женски род има и среден. Граматическият род на думата и полът на обозначаваното същество не винаги съвпадат. Например думата “жена” в немския  език е от среден род; в много африкански езици думата “крава” е от мъжки род и т.н.

    Още по нееднозначна е категорията пол в науката.

    “Пол”- това е една от най- сложните и многозначни научни категории. В биологическите, социалните и психологическите науки понятието пол е нееднозначно. В най- строгия смисъл на думата полът е съвкупност от морфологични и фзиологични особености на организма, осигуяващи начина на размножаване на вида. В друг по- общ вид тази дума обозначава съвкупност от взаимно контрастиращи генеративни (от латинското genero- раждам, произвеждам) и свързаните с тях други признаци и различия между отделните представители на един и същ животински вид.

    Даже ако се ограничим само в биологията, под полови различия се разбират не само репродуктивните свойства и репродуктивното поведение на самците и самките, но и целият свързан с тях спектър на т.нар. полов диморфизъм (от гръцкото di- двойно, два пъти и morphe – форма).

    Разбирането на филогенетическите функции на половия диморфизъм само по себе си не отговаря на въпроса, как именно и доколко той се проявява в различните сфери на жизнената дейност.

    Полови различия съществуват на всички нива на развитието и функционирането на организма. Но наред с алтернативните, взаимоизключващи се свойства, съществуват множество качества, общи и за двата пола, и такива, където различията между тях са само количествени. Това засяга както соматичните (телесните), така и поведенческите свойства.

    Колкото е по- високо нивото на на развитие на на вида, толкова е по-сложна детерминацията на половата принадлижност  на неговите членове и толкова е по- многостранна връзката на половата диференциация с другите аспекти на развитието. По- сложният онтогенезис и по- разнообразна, индивидуална дейност пораждат и по- голямо число от индивидуални вариации в психиката и поведението, които не се вместват в рамките на формулата : мъжко или женско.

    При изучаването на половата диференциация у човека не може да не се отчитат също така и социално- историческите фактори. Затова наред с биологическото понятие пол, в съвременната наука съществува и категорията социален пол, обозначаваща съвкупност от социокултурни и поведенчески характеристики на човека, определящи неговия личен социален и правов статус като мъж или жена.

    За да се различи това понятие от биологичния пол, социалният пол се обозначава със заимстваната англоезична дума гендер или джендер (gender).

    Гендерните изследвания са важна част от съвременната социална психология и психология на пола. Тяхната цел е да се изучат социалните и културните различия в положението и поведението на мъжете и жените в конкретна социокултурна среда. Без тях не може да се разберат правилно особеностите на мъжката и женската психика.

       За да се разбере реалното поведение на човека- мъж или жена- е нужно да се знаят не само неговите биологични константи и социални фактори, такива, като полово/гендерно разделение на труда, особеностите на възпитанието на момичетата и момчетата и т.н., но да се знае как всичко това се отразява и пречупва в човешката психика, кака става осъзнаването от индивида на своята полова принадлежност, как се изработва съответното самосъзнание, ниво на претенции, самооценки и т.н.

    Как се формира гендерната идентичност, т.е. осъзнаването на своята принадлежност към женския или мъжкия пол у конкретния индивид?

         Хромозомнент или генетичен пол.

    Определянето на бъдещата генетична програма на диференциация на организма по мъжки или женски път на развитие става още в момента на оплождането, когато се създават ХХ хромозомите у самката и ХУ хромозомите у самеца. На втория и третия месец от бременността се диференцират половите жлези, след което от третия месец на бременността, особени клетки в мъжките полови жлези започват да произвеждат мъжки полови хормони, андрогени. Зародишът придобива определен хормонален пол.