Поезията на Христо Ботев

  •  

    Поезията на Христо Ботев

    25.12.1847 – 20.05.1876 (стар стил)

    06.01.1848 – 02.06.1876 (нов стил)

     

    Между жизнения път и творческото дело при Ботев има пълно единство и хармония. Те взаимно се допълват и с еднаква валидност свидетелстват за изключителността на неговата личност. С делото и поезията си Христо Ботев преосмисля всички въпроси на нашето Възраждане и на възрожденската ни литература, налага им завършен облик, категорична оценка, възвишен смисъл. Идеите и темите, които той реализира като поет и публицист, са познати и на Д. Чинтулов, Г. Раковски, П. Р. Славейков, Л. Каравелов. Гениалното художествено съзнание на Ботев обаче съумява да преосмисли и обобщи качествено възрожденските достижения. Творбите му разгръщат неподозирани преди този момент в българската култура значения, историческа перспектива и концептуална дълбинност. Необикновеното и изключителното като характеристики на Ботевото дело се защитават както от поезията и публицистиката му, така и от радикалната му политическа дейност. Христо Ботев успява да разкрие универсалността на своята духовност и мислене в поетичната, публицистичната, редакционната и журналистическата деятелност.

    Като общественик, поет, публицист и революционер Христо Ботев разгръща своята активност върху основата на определена идеологическа програма. Неговата система от идеологически възгледи включва редица идеи от концепциите на Г. Раковски, В. Левски, Л. Каравелов, но също така изпитва и въздействието на редица социално-политически представители на лявоидеологическата обществена и философска мисъл (Прудон, Бакунин, Чернишевски, Карл Маркс). Въпреки външната неустановеност на материалистичния му светоглед, Христо Ботев със своята концептуална програма съгражда несъмнен връх в родните възрожденски търсения и възгледи, в утвърждаващите принципи на българската гражданска и духовна практика. Ботевите възгледи за света са невъзможни без обвързаността им със съдбата на българския народ.

    Идейно-философските възгледи на Христо Ботев определят характера и на естетическата му концепция. Тя се характеризира с високи критерии и безкомпромисност, с осъзнаване на гражданската високохуманна и възпитателна роля на литературата, с широта, дълбочина и грандиозност на постигнатите художествени постижения. Формалните принципи и художествената практика са в неразривно единство въз основа на едното може да се съди за насочеността и характера на другото, защото те са две страни на една универсално налагаща се творческа реализация. В естетическото светоусещане на Ботев е залегнало универсализиранетомащабен и дълбинен в поетическите си измерения “образ на света”, критичност и съзидателност на художествено обобщение на човешкия свят. Тези характеристики са заложени в авторовото възприемане на света и разбирането му за литературност и за функцията на високото слово. Затова Ботев е романтик, но не идеализира, затова е дълбоко национален, обаче постига образи и внушения с всечовешки характер и измерения. Тук се съзират част от основанията на неговия гений на поет и мислител.

    Христо Ботев е автор на скромно по обем поетическо творчество 20 стихотворения. Поезията на Ботев обаче за българското национално съзнание и българската литература е цял свят, “цяла Вселена”. Нейните стойности и измерения са продукт на дълбоката идейна сугестивност (степен на внушение) и концептуална зрялост на всички стихотворения, на всяка творба. И отделните стихотворения, и цялата му поезия са израз на едно сплитане между лична и гражданска позиция, между национална и социална идеологическа линия, национално и обществено философско начало. Всяка една от тези тематични компоненти има традиции в новобългарската поезия преди Хр. Ботев чрез търсенията на Н. Геров, Д. Чинтулов, Г. Раковски, П. Р. Славейков, Л. Каравелов и др. Но при Ботев те си набавят като нови лирични въплъщения и естетическа перспектива като резултат от зрелостта на идейния им заряд и поетичното им претворяване. Самите категории на Ботевото мислене и съзнание детерминират (предопределят) неразлъчимостта на личното, националното и всечовешкото в поетичните им обобщения. Притежаваща духа и атмосферата на възрожденското в неговите мисловни, събитийни и психологични граници, Ботевата поезия е всечовешка като емоция и мисъл, като образ и вълнение, като пластико-изобразително овладяване на конкретноисторическите и трайните черти на човешкия свят.