Поезията на Е.Багряна за малките деца

  •  

    К У Р С О В А  Р А Б О Т А 

     

    Тема:Поезията на Е. Багряна за малките деца       

     

    Съдържание  на  курсовата работа:

    1.Стихосбирките на Е.Багряна.

    2. Стохотворения.

    3.Заключение.

    4.ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА

     

    Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893 година в София.

    По бащина линия поетесата е сродена с друг град-Сливен.Тя

    израства всред будни,просветени хора,всред представители на

    интелигенцията в София и Сливен.

     

    Елисавета Багрянае поетеса която пишеза малките деца.Пътя на поетесата към поезията за малките е белязан от силата на майчинството.Тя нямала никакво влечение да пише за деца,но като се родил нейният син Любчо,започва да живее с неговитепреоткрития на света и това и дава някака основа за творчество.

    В нейните стихове откриваме разчупване на традиционните форми на стиха,богатство на ритмични форми.Но в поезията й за малките надделява преди всичко съзнателният стремеж да   ,,преоткрие’’ света с очите на детето и в същото време да изведе малкия читател до световъзприемане,което е подтиквано,направлявано,умело провокирано от самата нея.Багряна не разчита толкова на детските непосредствено,колкото се стреми да го включи в един общ поток със собствените си поетични открития.

     

       Първата стихосбирка на Елисавета Багряна за деца ,,Таркулната годинка’’ включва предимно стихове за по-малките и някои за учeници от първите ученически години.Тя споделя настроения,родени от красотите на годишните времена,въвежда типично детски представи за Баба Марта и Малък Сечко,вълненията на малкия ученик, детските игри и непокорство.Като интонация се открояват,на първо място, стиховете с ярък хумористичен елемент.Този факт, съпоставен с по-късните стихове на Багряна за малките,се оказва твърде показателен-с помоща на хумора поетесата най- естествено навлиза в детския свят.Освен това хумористичните нотки винаги са обвързани с динамичното жизнерадостно звучене -характерна черта на цялата й поезия за деца.Хумористичният елемент в първите стихотворения на Е.Багряна се пораждат и от ситуацийте,в които попадат нейните малки герой (,,Велигденски помагачи’’, ,,Пожарникари’’),и като резултат от поведението,в което поетесата открива оригинална възможност за вместване на закачката (,,Малък Сечко’’, ,,Туристи’’).

    Последните две стихотворения са твърде близки като начин на въвеждане на хумористично звучене в единия случай герои са бабата,вечно сърдита и готова за кавга, и веселите и жизнерадостни внуци, а в другото- остарялата Баба Марта и палавият й внук Малък Сечко,който разпръсва събрания за дюшек пух.Интонационно цитиране на стиховете са еднакви.Показателен е начинът,по който поетесата постига желания комичен ефект при едно стохотворение с конкретни,реални герои и в друго,където героите са олицетворениете,оживели Баба Марта и Малък Сечко.Очевидно е умението на Багряна да провокира въображението на детето,за което въображаемо и реално се преплитат, и затова двете стихотворения с еднаква сила носят чертите на конкретността,на детейлите от бита.

     

       Багряна с помоща на закачките показва вечното недоволство,неоправданото мърморене.Срещу него тя изправя дейната и жива природа на детето,неговата неукротима енергия, палавствата му.В хумористичните стихове на Багряна се налага най-естествено и ярко основната съществена отлика на нейното творчество за малките-активизиране на детското откривателство и чисти пориви,защита на правата на детската личност.В първата й стихосбирка този дух на непокорство, съзнателно внушаван от поетесата,е още сравнително по-слабо доловим.И все пак той се налага преди всичко в хумористичните стихотворения.Наред с тях в първата стихосбирка откриваме и обичаната и предпочитана по-късно от поетесата тема за природата,за сезоните.В ,,Таркулната годинка’’ има стихове за пролетта и есента,за зимата и лятото-те са построени върху чисти,графични представи за характерни особености на всеки сезон,носят съдържана лиричност,обикновено са кратки-,,Пролет’’, ,,Лято’’, ,,Есен’’.

     

      Още в първата стихозбирка поетесата помества две обемни стихотворения,изградени във формата на диялог-,,Зимата,пролетта и детето’’ и ,,Дете и лястовичка’’.В отговора на лястовичката се съдържа информация за далечните страни,за черните дечица,за фурмите и смокините.В стихотворението ,,Зимата,пролетта и детето’’ Е.Багряна предава своеобразието на всеки участник.Тук вече поетесата улавя и сазнателно търси чисто детската реакция,старае се да открие тона,с който малкият герой ще сподели радостта си и от пързалките,и от цъфтежа на пролетта.Този тънак нюанс е показателен за Елисавета Багряна и в следващите й творби.

     

       Както в ,,Таркулната годинка’’, така и в следващата стихосбирка за малките-,,Звездички’’-Е.Багряна продължава тази двойственост при изграждане на стихове за деца.Едни от тях разкриват нарастващото умение на поетесата да разговаря с малките от тяхно име,а в други продължават нескрито да присъства в поетичната творба.Стихотворения като,,През прозореца’’, ,,Скиор’’, ,,Мъничко остана’’, ,,Звездички’’, ,,Първите уроци’’доказват умението напоетесата да разкрие вълненията и желанията на децата от тяхно име,да постигне естествен тон,да преодолее опасността от детски навици или фалшиви интонации.Очевидно е все по обедителното присъствие на Багряна всред света на малките,все по-голяма сигурност на поетесата порасналото й самочуствие на творец за деца.