Подготовка на българската национална революция

  •  

    ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

     

    Идейно противоборство сред българската емиграция. Идейната пъстрота на българското възрожденско общество може да се представи чрез три основни течения: кносерватори (Добродетелната дружина и Одеското настоятелство), либерали (ТЦБК) и революционер-демократи (Раковски и неговите съмишленици). Социалния състав и външнополитическата ориентация на тези три течения, както и защитаваната от тях стратегия и тактика еволюирали съобразно с конкретната политическа ситуация. Поради това невинаги определенията „консерватор”, „либерал”, „революционер-демократ” отразяват точно политическата действителност в предосвобожденското българско общество.

    Документалните свидетелства от епохата на Възраждането разделят политическия спектър на тогавашното българско общество на две групи: „млади” и „стари”. Към „старите” се причислявали хората на Добродетелната дружина и Одиското настоятелство, а към „младите” – съмишлениците на Раковски и Тайния комитет. „Старите” защитавали по-умерените форми на борба срещу Портата, демонстрирали обвързаност с Русия, проявявали недоверие към въоръжените акции, дистанцирали се от революционната пропаганда и лансирали реформистки проекти за решаване на българския политически въпрос. „Младите” от своя страна отстоявали необходимостта от предприемане на радикални действия срещу Високата порта и за това именно те били в основата на почти всички инициативи за организиране на чети и легии, на бунтове и всенародни въстания.

    Любен Каравелов е роден през 1834 година в Копривщица в семейството на Стойчо Любенов Каравела и Неделя Доганска. Бащата на Каравелов е бил настойник по събиране на беглика (данъка върху дребния добитък) и един от най-дейните копривщенци по онова време, общественик с голям принос към българската книжнина и просвета. В обстановка на сравнително за времето си охолство израства младият Любен. Сред роднини, които са начетени, грамотни и почетни хора, той има достатъчно пример за подражание и за израстване в морален план. Учи в килийното училище в Копривщица, основано от Найден Геров, предполага се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия ученик Йоаким Груев. След като завършва Копривщенското училище Каравелов предприема обиколка на империята с баща си и успява да събере впечатления за бита и живота на българския народ, за неговите неволи и мечти.

    Поради това, че баща му имал голямото желание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, известен по времето със своя силен гръцки уклон и по негово настояване постъпва в гръцки "гимназион", където е подложен на силни опити за гърцизиране, както и пише в спомените си. Двегодишното пребиваване в Пловдив пък отваря очите му за големите разлики между бедни и богати, търканията между турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, само на 16, той се отвращава от "нечистотиите и лицемерието" на големия град, от надменността на гърците, от неуважението към обикновения човек от страна на турци и чорбаджии. Сам казва, че и също така "не е очарован" и от българите, които според него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се прехвърля в българското училище, където успява чрез руски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи руски език.

    Връщайки се в Копривщица, Каравелов е разочарование за баща си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни идеи и възмущение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави последен опит за "опитомяване" на своя син, като го взима на още една голяма обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, но единственото което донася Любен от там са записани народни песни, поговорки и впечатления от бита на различните части на Балканския полуостров.

    През 1857 година Каравелов заминава за Русия, към която по това време той (пък и целия народ) питае най-топли чувства. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите различия в Русия за се задълбочили. Руския селянин се издига в култ от някои автори, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези идеи, което личи и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни произведения, които внасят и малко ред във финансите му. Годините на гладуване - поради това, че по същото време и състоянието на баща му запада - малко по малко приключват. Пише като сътрудник за изданието "Братски Труд" и през 1861 година успява да издаде първия том на "Паметници на българския народен бит", издание с над 300 страници с поговорки, пословици, обичаи, легенди, поверия, имена, граматически правила и т.н., както и речник с български думи накрая. Вече натрупал писателски опит и почувствал се готов, Каравелов започва да пише и оригинални повести, които поради добрия му руски език пише и издава направо на него. По късно тези творби са събрани в сборника "Страницы из книги страдания болгарскаго племени", като в него влизат и "Турски паша", "Българи от старо време", "Войвода", "Дончо", "Неда" и други. По късно самия Каравелов превежда и издава тези произведения и на български.

    След неуспешен атентат срещу руския император Александър Втори през 1866 година, гоненията срещу радикалната руска интелигенция се засилват значително. Тъй като Каравелов е в приятелски отношения с тях, скоро е принуден да бяга и през 1867 година заминава за Белград. Там той намира благодатна почва за идеите си сред новосформираната сръбска интелигенция. При тях Каравелов намира пламенни слушатели, които попиват идеите му за несправедливото социално устройство и неравенство. Той лесно успява да ги запали с плама, с който сам той е пламтял учейки се от руските идеи за социална справедливост. Според Захари Стоянов "брат бугарин", както наричали Каравелов се ползвал с огромно уважение и бил разпознаван и поздравяван навсякъде заради "високата си фигура, черна, гъста брада, благ поглед и вдъхновено чело". Затова не е чудно, че през 1868 година, когато е убит Михаил Обренович и Каравелов е заподозрян и затворен в Будапеща, цялата сръбска интелигенция се изправя в негова защита. Цели седем месеца Каравелов прекарва в маджарския затвор, подложен на морални и физически изпитания. Превърнат в мъченик, той като че ли катализира желанието на двата народа да се борят за независимостта си.

    През 1869 година Каравелов заминава за Букурещ, призован от революционния комитет там. Букурещкия революционен комитет се утвърждава като главно средище на свободолюбивите българи в емиграция. Разбира се на минава и без борби за власт в самия комитет. Непримиримо се сблъскват идеите на "старите" и "младите"- първите, желаещи една "по умерена борба", независимост на народа под опеката на Султана, а младите по реакционно настроени емигранти желаят въоръжена борба за тотално освобождаване на България. Смята се, че Каравелов - не съвсем навътре в тези въпроси поради престоя си в Белград и затвора - за кратко става маша в ръцете на "старите", но буйния му характер и непримиримост към чорбаджиите и закостенялото мислене си проличават още веднъж. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник "Независимост".

    Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската борба за независимост. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо налагат идеята за нов подход в борбата. Идеолог на този нов подход е именно Каравелов. Той смята, че само организираното народно въстание може да реши проблема и усилено защитава тази теза. Ботев е близкия му съратник, а Васил Левски двигателя на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски още от Белград и добрите им отношения спомагат много за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил вече България, създал е много комитети, а Каравелов и цялата емиграция помагат от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена борба за освобождение се приемат от все повече хора.

    Създаване на БРЦК. Българският революционен централен комитет (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

    През есента на 1869 г Л. Каравелов започнал да издава свой вестник „Свобода”. Много скоро вестникът спечелил симпатиите на революционната емиграция и постепенно около неговата редакция се обособила нова политическа група, дала началото на БРЦК.

    Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.