Под Игото- от страничния ъгъл на три образа

  • „ПОД ИГОТО" - ОТ СТРАНИЧНИЯ ЪГЪЛ НА ТРИ ОБРАЗА

     

    Настоящият анализ се опитва да влезе в смисловия свят на романа „Под игото" през един не особено популярен вход. Подобна тактика може да изглежда конспиративна, но нали в тоя дух действуват и основните герои на романа. Тяхната история, покрай всичко останало, е историята на прехвърлените среднощни зидове, на задните порти и задните дворове, на потайните планински леговища. Защо и анализът да не се „укрие", поне за миг от настоятелната важност на „основните неща" - тези „турци", които непрестанно и по господарски нахално тропат по портите на изследователските рефлекси.

    Трите образа, занимаващи ни тук не са съвсем лишени от внимание, напротив, заслужили са интересни и точни критически думи. Това са образите на лудия Мунчо, на слепия Колчо и на блудницата Милка Тодоричина. Вход или „значим център на текста" (Рикьор), обаче те могат да станат само когато се разгледат като някаква типологично хомогенна съвкупност със специфични функции. Тоест, питането, насочено към тях, да е не само за персонажи и действия, но и за типа мирогледна концептуализация на романовия свят, за начините на „завързване" на бита и идеологията.

    Бяла черква, „един невъстанал град" не надминава Картаген, нито засрамва Спарта. Процесите тук не кулминират в някаква масова героична и екстатична жестовост. Това обаче не ги прави по-малко интересни - напротив. Такава, каквато е представена в романа, Бяла черква е, редом с всичко останало, и пространство на бита - с неговите добре отрепетирани ритуали и втвърдени регламентации. Тук културната норма се радва на широко колективно благоразположение, тя гарантира съ-участвуването на индивида в така важния социален обмен. Именно спрямо нея, Кандов със своите теории (за жената, например) е смешен, той „не знае", не познава потопеното живеене-в-нормата.

    Но това живеене има една зона, една пропаст, които го правят напрегнато и проблематично - националното робство. През тази зона, като неудържима стихия, нахлува авантюрното и трагично разбърква позициите. Самият бит буквално набъбва от приключения, напрежения и интриги. Прочутата глава „Новата молитва на Марка" дава един от типичните примери за срастването на битовата рутинност и авантюрната напрегнатост. Умисленият Марко среща хоро: „Ето какво е светът, - помисли си той; - там готвят топове, тук се женят и нито му мислят за утре...". Но той веднага се убеди, че и тук не липсваше революционният елемент: „хорото се предвождаше от Безпортсва (...) той се така силно хвърляше и рипаше и с него цялата гъвкава колона, като че той я води на пристъп въз някоя крепост". Подобна милитаризация на различни битови и ритуални актове може да се открие на редица места в романа.

    От срастването на битовото и авантюрното произтичат важни следствия за поведението и съдбата на обикновения човек. Как трябва да се движи той в това пространство на изпитанията — да приеме срастването и гъвкаво да се ориентира в него или панически да го отблъсква и избягва? С други думи - екзистенциалното „отсядане" на индивида от рефлекс се е превърнало в проблем, в покана за избор, за прекрачване на прагове и граници. Усещането за „робското" все по-силно надделява над нормализацията на вековно шлифования „бит".

    Спрямо характера и подканите на пространството трите интересуващи ни образа имат своя особена позиция. Участници в тоталната колективна лишеност - на народа от свобода, - те са сродни и поради някаква индивидуална лишеност - разум, зрение, моминска чест. Липси, които им отреждат определено местоположение в социума, в една или друга степен ги маргинализират, предписват им достатъчно ясно типа поведение. С голяма доза основание могат да се потърсят връзките на тези образи с традиционния романтически интерес към аутсайдерите, маргиналите и всякакви нетрадиционни, „асиметрични" персонажи. По въпроса за конкретните функции на маргиналите във Базовия роман обаче само подобно обръщане едва ли е достатъчно - то може да се окаже словоохотливо за едни неща и упорито мълчаливо за други. Затова с осъзнаване на риска - ще се откажем от екскурзиите в съпоставителните области и ще приемем само „ограниченията" на конкретната работа с текста.