Под игото - Иван вазов

  •  

    Курсова работа

    по

    Народопсихология и литература

    /края на ХІХ, началото на ХХ век/

    на тема:

    Анализ на романа „Под игото” от Иван Вазов

     

    Романът - епопея „Под игото” е написан по време на емиграцията на Иван Вазов в Одеса. Създаден сякаш на един дъх, романътразкрива безпределната любов на Вазов към родината и всичко родно и донася на автора си световна известност. Като цяло Вазовото творчество е неделим компонент от културната историческа памет на българския народ. Както и точно това творчество и огромния му талант превръщат романа в една реалистична картина разказваща за трудния живот на българите по време на Османското владичество, за неугасващата любов към родината и стремежа към освобождение.

    Спорен е въпроса за жанра на Вазовото произведение. Според някои изследователи романът е битово – философски (Милена Цанева). Според други това е полифоничен роман (Владимир Атанасов). Всъщност става въпрос за романтичен роман или роман – епопея. Основен герой тук е народът, който пътува към своята върховна ценност (свободата), преодолявайки множество изпитания.

    В произведението откриваме над 40 герои, които са от всички социални прослойки. Действието се развива само в рамките на 9 месеца – от Септември 1875г. до Май 1876г.

    Главно действащо място е Бяла черква. Името идва от старото име на Сопот (Акчеклисе). Много от случките в „Под игото” са вдъхновени от личните спомени на Иван Вазов от младежките му години в Сопот. Това малко старопланинско градче е ключово, именно с идването на главния герой Бойчо Огнянов в Бяла Черква, започва сюжетното действие през май 1875г. и завършва със смъртта му май 1876г.

    Главни действащи лица са в романа са:

    Бойчо Огнянов или още Иван Краличът, син на заможен видински търговец, заточен в Диарбекир поради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се завръща в България. Установява се в Бяла черква под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното дело. Името на този герой издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. Героят се явява
    подбудител на революционните процеси и в голяма степен техен двигател.
    Той е странникът, чужденецът, който нарушава спокойствието на града. Носи идеята за бунта и е свързан с подготовката на въстанието, с прелюдията на една величава борба, обречена на провал. Неговата мисия е да спечели сърцата и умовете на новите си съграждани. На външен вид съвсем обикновен, с черна къдрава коса и среден ръст. Влюбва се в Рада Госпожина. Обрисуван с любов и романтика, Огнянов е носител на най-хубавите нравствени черти на българина. В цялата творба той властно доминира не с присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с властта си над душите на хората. Неговият характер е чудно съчетание на твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и беззаветна преданост към делото. След убийството на двамата турски разбойници, той изрича за пръв път голямата идея на своя живот: "Ние убихме двама, а такива зверове са хиляди и хиляди”. Чрез неговия
    образ Вазов показва величието и героизма на истинските борци за свобода.
    На своите идеи остава верен до героичния край на живота си. Бойчо защитава своята революционна и национална чест, показвайки как умираистинският българин.Фантастичната му влюбеност в Родината, готовността му за саможертва поразява всички.

    Докторът Соколов е най – яркия представител на революционния дъх в Бяла черква, заедно с Бойчо Огнянов.Известен е като голям веселяк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; кипящ от енергия; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.

    Рада Госпожина- Сираче от дете, отгледана е от Хаджи Ровоама, която е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Образът на Рада Госпожина е пленителен и обаятелен. Нейният физически портрет е прекрасен: „високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице”. Влюбва се в Огнянов. Тази нежна девойка,унижавана и обиждана от чуждите хора, крие в себе си изключителна морална сила. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както към човека, така и към революцията.

    Още много ярки, силни и различни образи изграждат романа-епопея „Под игото” като : КириакСтефчов(облагодетелстван от турската власт, шпионира бунтовниците и ги клевети), Чорбаджи Марко Иванов (заможен, патриот, причтел на бащата на Огнянов), Чорбаджи ЮрданДиамандиев(привърженик на султана, неблагонастроен към революционерите), Госпожа Хаджи Ровоама(калугерка, отгледала Рада, голяма клюкарка), Игумен Натанаил(подкрепя революционерите), Мунчо(привързан силно към Огнянов и възхищаващ му се), Колчо Слепецът(добър приятел на Огнянов), Кандов (студент в Русия, носител на идеите на младостта – всеобща свобода, равенство и братство), Поп Ставри(благосклонен към бунтовниците), Чорбаджи Мичо Бейзадето(заможен чорбаджия, краен русофил, вярващ в гибелта на турската империя), ХристакиЗаманов(българин, работещ като турски шпионин, изнудващ и двете страни за пари),Муратлийски(другар на Бойчо от четата от 1868 г.), Фратю(заклет републиканец, но страхът го прави изменник), Иван Боримечката(революционер от съседното село), Тодор Каблешков(бурна и будна личност, посветил живота си на революционната дейност), Лалка(любимата на Соколов), Кака Гинка(сестра на Лалка, смела и весела, участва в подготовката на въстанието), Дякон Викентий(плах с други разбирания за освобождението, но пада като герой в бунта), Отец Йеротей(скромен, тих, но изключително активен за каузата)и др.