План-конспект по литература за 7-ми клас

  •      смучат го наши и чужди гости!

    Звуковото натрупване подсилва усещането за грехопадение и безправност, невъзможно за спасение.

         В следващата и последна строфа речевото действие е променено – преминава в обобщеното “ние”. Това е израз на съпричастност, съчувствие :

         А бедният роб търпи и ние

         без срам, без укор, броиме време

         Животът в робство не се изживява, той единствено се “брой”. Това е срамно съществуване, без екзистенциални опори, идеали и духовни перспективи. Проповедта към народа остава нечута и неразбрана – “страдалците” продължават да влачат своите “окови”.

         Сега погледът на патриота е отправен към братята революционери :

         чакаме и ний ред за свобода!

    С укор се обръща към нерешителните си съмишленици, защото за свободата не трябва само да се говори, за нея се искат жертви. Душата на лирическия герой остава разкъсана – в противоречие със заобикалящата я среда на измама и неразбиране.

         Непреходни в Ботевата поезия са мотивите за свободата и робството, за непреклонния дух и непреклонната търпимост, облагородяващата любов и унищожителната омраза.

         Лирическият герой, осъзнал свободата, приел борбата като своя свещена ценност, се намира в конфликт с обезвереното и духовно-мъртво общество. Самотата и страданието са причинени от липсата на екзистенциални опори. А свободата може да бъде постигната достойно чрез саможертва, защото в едно робско време, един свободолюбив човек може сам да избере за какво да се бори и да умре.