Пищови по нова българска литература

  •  

    №9  АНГЕЛ КАРАЛИЙчЕВ - РЪЖ

    1.РАЗКАЗИТЕ В СБОРНИКА " РЪЖ В " РЪЖ " живите ходят като сомнамбули,сякъщ пияни от кръвта и зашеметени от дима на пожарите, а в спомена им пари жаравата на страшните дни. Те виждат своите погубени от кръвопиите деца-братя и възлюбени в уедрени и романтични размери.

    Езикът на неговият свят разчита по-скоро на музиката на звуците,отколкото на смисъла на думите. *В сборника " Ръж " символиката на ОРЕЛА е свързана с моменти на блянове и красиви видения. Орелът е символ на освободената душа.

    *Този сборник е своеобразен преход от поезия към проза. Каралийчев пише така, че дори и неговите авторски приказки започват да се разказват като народни. Текстовете му се фолклоризират.

     

    №10  ЙОВКОВ - РАЗКАЗИ

    1.Разказите на Йовков са фикция от втори ред. В тях има множество текстологични заемки ( от песни, предавания, легенди ). Йовков не веднъж споделя интереса си към мълвата. Тя санкционира или възхваля, наказва или идеализира.

    2.Ключов образ на Йовков е ханът (кръчмата )
    -той е пространство на мълвата. Многвеквната национална култура на българите,както и универсални културни представи са стилизирани, трансформирани в един нов тип реализъм,който е на границите с митологичното.

    - в основата на неговата работа той действителен спомен.

    - прозаичния текст на Йовков е ритмизиран. Той притежава особена музикалност. Йовков е убеден, че колкото повече доближава работите си до музиката, толкова повече ги доближава до сувир6енството. Музикалността на едно художествено произведение поражда чувство,което слага душата в движение. Ритмизацията е постигната чрез повторения на мотиви, образи, символи.

    - В разказа `Божура `лайт мотива е смехът й. Или мотивът за любопитството й и за ядното поглъщане на слуховете. Първо опознава Василчо от мълвата за него.Когато вижда Василчо притаена до стената. Душата й заиграва и неговият кон заиграва. Изгражда се психологичския пласт. Ритмизацията е постигната и чрез синхронизиране на душевни преживявания и на природни явления

    - В `Кошута `` - когато мисли за Димана у Стефан се пробужда страст и сила да събори планината. Той е ловецът,готов да краде от житото, да мрази хората, подозирайки че ще му се присмиват. честолюбието го тласка към решимостта да преследва и да убие кошутата с вълча страст, воденицата  спира. Когато мисли за Дойна в душата му се пробужда разкаяние. Изпълнен от доброта връща откраднотото жито,оставя пушката,отказва се да убива кошутата, работата му спори.

     

     №11 ЙОВКОВ - ВОЙНАТА

    1.чрез отричане на войната Йовков утвърждава правото на човека, на щастие и радост , на смислен пълноценен живот и душевна хармония.

    2.ОТНОшЕНИЕ НА ЙОВКОВ КЪМ ВОЙНАТА :

    - войната като срив на мирното човешко всекидневие
    -изобразява невидимите форми на войната - психологическите поражения,които тя нанася върху вътрешния човешки мир.
    - внушава идеята,че ввойната ,колкото и справедлива да е тя е разрушение на онова, което човек създава.

    3.В "Последна радост " и " Белите рози "войната е посегателство върху красотата и богатството на човешката природа.
    Йовков бяга от бойните сцени. Той не рисува войната като факт, а какво нанася тя върху хората ( " Земляци ). Той търси във войника - човека. Възвеличава обикновения човек и неговата жажда за мирен труд. Йовков приема войната като дълг.

    4."Последна радост " - моралната красота е изтъкната, в образа на ЛУцкан виждаме Йовков. Душата му е нейна, лирична. Неговият живот това са цветята-символ на красотата,любовта. За него войната е чужда,но той все пак отива за да спази човешкия си дълг. Разказът е изграден на противоположностите. Йовков и в най-грозното, търси зрънце красота.

    5.Участник във войната Йовков достига до големи художествени обобщения. Той сочи трагичните последствия от това социално зло, което унищожава човека.

    6.За Йовков войната носи страшни бедствия на хората. Тя сее смърт и страдание, покосява радостта и мечтите в човешките сърца.
    Една от жертвите на бойното поле е Люцкан. Единственият смисъл в живота му е да дарява радост на хората и той най-болезнено усеща ужасите на войната.

     

    №12 СТАРОПЛАНИНСИ ЛЕГЕНДИ

    1.Разказът " шИБИЛ " - композицията е кръгова. Краят на разказа е начало. Има ретроспекция. шибил се връща в мислите сам. В очите на Рада не се чете страх, затова шибил я харесва сред толкова много жени. Един заклет хайдутин отива заради любовта на една жена. Красотата на жената като нравствена сила, която променя пътя и съдбата на героите.
    Любовта и красотата стоят в центъра на разказите.
    Героите на Йовков са физически красиви, няма грозни герои. Красотата е като етична мярка.С това автора внушава, че красотата ще спаси света. В описанието на героите , на природата има романтика. Смъртта на Рада и шибил е красива . Между тях остава карамфила,символ на красивото.Рада е въплъщение на жена,дете и дявол. шибил се предава в името на една любов.

    2.РАЗКАЗЪТ "ИНДЖЕ " - Индже много напомня за Крали Марко. Това е една мечта на българите да имат такъв защитник. И Рада и Пауна стоят на пътя и в двете не се чете страх, уплаха, а някакво учудване и възхищение.
    В самия вид на Индже - Пауна вижда един спасител, една сигурност. В погледа и се чете това търсене на цял народ за един закрилник.

    3."СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ "- са връх в творчеството на Йовков защото :
    - те са написани с голямо майсторство;
    -във всички легеди има една истинска любов;
    -във всички разкази има един герой,които се противопоставя

     

    №13 ЙОВКОВ "ВЕчЕРИ В АНТИМОВСКИЯ ХАН "

    1.Това е сборник с една възторжена, вълнуваща елегия за Добруджа. Добруджа става за Йовков извор на постоянно вдъхновение,но  не можем да кежем, че авторът е регионален, писател, защото взема конкретен материал от Добруджа и прави художествени обощения, в който търси народностното. Ханът става кръстопът на човешки съдби и мимолетни радости.
    В " Другоселец " и " По жицата " селската сиромашия става причина за човешки нещастия и беди. Йовков разкрива човешко милосърдие и безкористно благодеяние. Утвърждава и нравственото благородство.

     

    №14 ЙОВКОВ - ВИДИМ И НЕВИДИМ

    1.ЗЕМНО И НЕБЕСНО - човешкия свят и божествения свят - Йовков е религиозен. Това се проявява още във военната белетристика. Луцкан и Стоил притежаватчувствителност в повече. Имат мистичната способност да се докоснат до божественото в различните му проявления.

    - Стоил чува гласа на земята- това му е дадено, носи го в кръвта си, проявява се в способността му да измерва времето.

    - Луцкан има способността да чете езика на цветята. Смъртта на Луцкан и Стоил напомня преход от един свят в друг. Пространството , в което умират сякаш е отрязък от този друг свят,към които се приобщават. То е светло, потопено в тишина, има цъфнал цвят. То е контрапункт наразрушения,грозен,изпълнен с гибел - светът на войната.

     

    №15 и №16 -  ВАПЦАРОВ - ПЕСНИ ЗА чОВЕКА