Петко Славейков и творчеството му за деца

  •  

     

    РЕФЕРАТ

    по Детска литература на тема:

     

     

    Петко Славейков и творчеството му за деца

     

    Увод

     

    Голямо и обширно е творчеството на Петко Рачев Славейков. В обичта си към своя любим учител и поет нашият народ го е наричал „Дядо Славейков“. Това име още повече могат да му дадат българските деца, за които е написал чудни стихотворения. Той е първвият български детски поет. За тях е създал и първото българско списание. Именно Петко Славейков поставя началото на една хубава традиция у нас – детската литература да бъде свързана здраво с народното творчество и с народния живот.

     

    Биографични бележки

     

    Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.

    Славейков започва учението си в килийното училище. Когато става на десет вече е изучил всико, което това може да даде, и жаден за повече знания постъпва отначало в гръцко, а след това в турско училище. През 1842 година отива в Свищов, за се учи в прочутото училище на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович. Следната година става учител във Велико Търново. Заради написаната от него сатира против двата търновски гръцки владици Славеков бива подложен на непрекъснати преследвания. В скитанията си по различни места той обогатява свойте наблюдения и започва да пише малки стихотворени, а после и поеми.

    През 1849 година Славейков се установява като учител в Трявна, където работи около десет години. В Трявна той издава първите си стихосбирки – „Смесена китка“(1852) и „Песнопойка“ (1852). От този град започва да сътрудничи в различни списания и вестници. През 1864 година отива в Цариград, където намира добри условия за своята писателска и редакторска дейност. Там започва и най-плодотворият период от живота му като общесвеник и творец.  През 1871 година той редактира и първото детско списание у нас „Пчелица“.

    През 1876 година Славейков става учител в Стара Загора, където дочаква Освободителна война. След освобждението той брани от реакционни пристъпи народните придобивки и участва активно в политическия народен живот на страната ни. Старият народен деец често търпи огорчения и преследвания от страна на новите властници, но до края на живота си остава да живее с дълбока вяра в българския народ, за чиито права неуморно се бори.

    Петко Славейков е починал на 1 юли 1895 година.

     

    Творчество

     

    Условията, при които живее не дават възможност на Петко Славейков да развие напълно своите писателски дарби, но въпреки това той е оставил богато литературно наследство. Специални са заслугите му към детската литература. Много от произведенията му, писани преди и след Освобождението са достъпни за деца и юноши. Като народен учител той вижда необходимостта от книги, написани специално за тях, не просто дидактически материали, а художествена литература, увлекателна, насочена към малкия слушател и читател. Издава повече от 60 книги - оригинални и преводни, вестници и списания. За децата в „Смесена китка“ са историческите разкази „Муцйи Сцевол“, „Истинско юначество“, историческите легенди „Радан войвода“, „Момината скала“, разказът „Стоян и Драгана“, природните описания „Утре“, „Нощ“, приказките „Настрадин Ходжа“, „Излъганий дявол“, „Хитрост на едного слепеца“, описанията на лъва, лисицата, бялата мечка и др. В книжката „Дребни стихотворения за децата в отделенията“ (Пловдив, 1888), където са публикувани само негови стихотворения. Негови стихотворения за деца и юноши, както и при други наши големи писатели, освен при издаването на Събрани съчинения влизат в редица други книги – „Златна сенчица“ (1940), „Татковина“ (1956), „Славейче“ (1964), „Клонченца заленки“ (1971) и др.