Персонажна система на 'Дядо Горио'

  •  

     

    ПЕРСОНАЖНА СИСТЕМА

    на „Дядо Горио”

    от Оноре дьо Балзак

     

     

    Дядо Горио

     

     

    Исторически реалното му име е Жан - Жоспен Горио. Наричайки го „дядо”, останалите герои изграждат чувство за близост, уважение, преклонение пред него. А името му „Горио” означава горест-мъка и откроява страдание, неудоволетвореност и горчивина.

     

     

    Физическа характеристика: Долният клепач на очите на дядо Горио е обърнат, подпухнал и увиснал. От друга страна, месестите му и изпъкнали прасци, както и дългият му широк нос показват, че има скрити достойнства, които се потвърждават от кръглото като месечина наивно просташко лице на добродушния човек. Личи, че той е здраво животно, способно да излее цялата си душа в чувства. Косата му, разделена в средата на път, прилича на две гълъбови крила, които фризьорът на политехническото училище идва да вчесва и да пудри всяка сутрин, очертава пет лимби върху ниското му чело и украсяваше лицето му. Макар и да прилича малко на селянин, той е толкова изискан и така обилно смърка емфие като човек, уверен, че табакерата му винаги ще бъде пълна с най-доброто качество ароматен тютюн от Мартиника.

     

     

    История на героя:Дядо Горио, около шестдесет и девет годишен старец, се бе оттеглил у госпожа Воке в 1813 година, след като бе напуснал търговията си. Отначало той е наел помещението, в което живеела госпожа Кутюр, и плащал тогава хиляда и двеста франка годишно, като човек, за когото пет луидора повече или по-малко бяха дребна работа.

    Сръчен и пестелив, той успява да стане собственик на фабриката за фиде, в която е работил. През гладните години натрупва състояниечрез стокова спекулация. Положил е основите на богатството си, продавайки брашно, десет пъти по-скъпо от реалната му стойност. Но с това идва и падението в личния му живот. Той допуска непоправими грешки в отношенията с дъщерите си – Анастази и Делфина. Той е пример не само за възхода на личността в обществото, а и за разпада на вечните семейни отношения бащи-деца.

    Трагизмът в образа му, е че вижда в дъщерите си своя род, а така и самият себе си, докато те променили по негова воля и чрез негова помощ социалното си положение се стремят към собствен, различен от неговия живот т.е. бягат от рода и от самия него. За благодарностза това, че е посветил живота и богатството си на тях, горкият старец става ненужен и бива изхвърлен от собствените си дъщери.

    В предсмъртното му проглеждане картината на светът му се разпада, както се случва и с Шекспировия крал Лир.

    В историята му се преплитат бащината любов, съобразителността, целенасочеността и алчността срещу мъката, страданието и горчивината от дъщерното предателство.

     

     

    Отношенията на дядо Горио с другите герои:

     

    Дъщерите му – Анастази и Делфина

          За Горио било щастие да задоволява прищевките на дъщерите си: на най-добрите учители било възложено да им дадат познания, като белег на добро възпитание; имали си компаньонка; за тяхно щастие тя се оказала жена с ум и вкус; яздели, имали кола, живеели, както биха живели любовниците на стар и богат благородник; достатъчно било да изразят най-скъпи желания, бащата бързал да ги задоволи: срещу всеки подарък той искал само по една милувка. Горио приравнявал дъщерите си с ангелите и ги издигал, разбира се, над себе си; горкият човек, той обичал дори болката, която те му причинявали. Когато дъщерите му станали за женене, можели да си изберат мъж по вкуса си: всяка от тях имала за зестра половината от състоянието на баща си. Анастази, която била ухажвана за красотата си от конт дьо Ресто, имала аристократични наклонности — те я накарали да напусне бащината си къща и да се понесе във висшите кръгове на обществото. Делфина обичала парите: тя се омъжила за Нюсенжен, банкер от германски произход, който станал барон на Свещената империя.

     

    Съпругата му

          Жена му била единствена дъщеря на богат земевладелец от Бри, била за него предмет на благоговейно обожание, на безгранична любов. Горио се възхищавал от нейната нежна и силна, чувствителна и хубава душа, рязко противоположна на неговата природа.