Периодизация на старобългарската литература

  • Периодизация на старобългарската литература

     

    Първия проблем който се е появил при написването на литературната история  бил периодизацията.Тя не би могла да бъде абсолютна.Литературното развитие било постепенно,не познавало изненадващи скокове.М/у всяко ново явление и преходните явления съществувала приемственост,във всяко писателско дело.Живели са час от духа и традициите на миналото.Имало изпреварващи явления,имало и закъснели явления.В такъв смисъл не можело да се разграничат литературните епохи.Били възникнали и други затруднения.Не сме познавали цялата книжовна продукция на времето,а за редица творби на се знаели кога точно са били преведени или написани,за да ги подредим във вековете.Границите и характеристиките на епохите имали до известна степен условен характер.В сравнение с фолклора старата бълг.литература предлагала по-изяснен във времето и пространството материал,затова при нея имаме по добра възможност да стигнем до приемлива периодизация,която обаче очертавала само общите контури на литературното название.Като се подчертавали,подреждали критическите известни факти,създавал се е един модел на това развитие.Макар и несъвършена периодизацията на бълг.литература била необходима-тя задължавала да се проникне в явленията да се установят закономерностите,да се сумират особеностите на отделните периоди и да се установят насоките на развитието.Въпросът за периодизацията на бълг.литература бил обсъждан неведнъж в отделни статии и в специални научни дискусии.След втората св.война първата сериозна дискусия по въпросите на периодизацията се е състояла през 1955г.организираната от Института на литературата по повод на подготовката на четиритомната”История на бъл.литература”.В тома  залегнали тогавашните схващания за основните периоди на бълг.средновековна литература.Науката обаче през 30-те години бързо се е развивала.Периодизацията имала известна степен субективен характер.При периодизирането на бълг.литература вземаме предвид преди всичко литературните факти,тяхната същност и произход като водещо начало били новите литературни явления.Общото състояние на държавата и църквата,характерът на политическите отношения,материалните условия на живот се отразявали в/у развитието на културата,литературата като част била зависима в по- силна или по-слаба степен от развитието на обществото,от историческата му съдба.Кога е била създадена старобългарската литература.Ако вземем като определящ белег езика и писмото на бълг.литература ще трябва да поставим началото на й в последната четвърт на 19в.когато у нас се е пренасяло и прилагало създаденото от Кирил и Методи славянско писмо.Известно е че през този период гръцкия език е бил приет за официален в Б-я и на него са се създавали стотици надписи в/у камък,свързани с живота на държавата и болярството.Освен това през този период имало и други писмени прояви които са се третирали като литературен живот,най-малкото са били подготвителен етап към такъв живот.Тъй като още с основаването на бълг.държава от само Дунав българите започнали чрез писмо да чертаят за поколенията своята история като условна граница на началото на бълг.литература можело да се смята основаването на Дунавската Б-я(681).М/у това събитие и пристигането на Кирило-Методиевите ученици изминали повече от 200 год.През този период не се създавала литература в самия смисъл на думата,но той бил период на началото и развой на процеса на формиране на бълг.народност на постепенно отмиране на прабълг.тюркски език и надмощие на езика на множеството-славянски период на обединяване на двата етноса,на взаимно обогатяване и постоянно налагане на славянски фолклор.Тогава се е извършило и сближаване на бълг.население с християнската религия,която се е наложила бавно преминавайки през много препятствия,но накрая победила-през 864г.според други учени 865г. или 866 княз Борис приел официално християнската вяра заедно с целия си народ.Тези процеси в едно с разнообразните опити за писането,задоволяващи интересите на различните обществени среди подготвили част от обществото за голямата литература правели го способно скоро след покръстването да проникне дълбоко във византийската култура,да приеме с възторг и да усвои бързо славянската писменост и да я направи народностна писменост.Без този подготвителен период старобълг.литература от 19-20в. като обществен феномен била необяснима,изглеждала като чудо.Винаги биха могли да се намерят няколко образовани люде,които да сложат едно добро начало,но тяхното дело било „самотен дял” и „глас в пустинята”ако обществото духовно не било духовно и подготвено да го разбира и разпространява.В учебниците и историите на бълг.литература до 2-та св.война,въпросният период не влизал в рамките на развитието на бълг.литература.Това беше така,защото бяха известни по-малко факти и защото най-многобройните писмени паметници от епохата-надписите в/у камък не са се възприемали като част от бълг.писмена култура заради материала им и гръцкият им език.Египетските летописи били написани в/у каменни плочи и колони,цели поеми от валилонската литература и множество асирийски заклинания били писани в/у глинени плочи.И така първият период от развитието на бълг.литература бихме определили като дославянски писмен  период той траел от края на 7в. до последната четвърт на 19в. условно до 866г.,когато Кирило-Методиевите ученици пристигнали в Плиска.Най-значителният факт през това време били прабълг.надписи в/у камък.Те били лаконични тъй като били предназначени да се поставят на обществени места за спомен на идните поколения оцелели били поради трайността на материала.Могат да се предполагат и по обширни летописи,на пергаменти които не били съхранени,тъй като не са запазени и много книги от 9-10в.за които знаем че били съществували наред с тази официална държавна писмена култура,задоволяваща интересите на хана и обществото се е развила и друга,също така езическа по-ниска която задоволявала потребностите на руническата писменост.Литературата в нейните затъкнати форми имало малък брой чиито читатели тъй като се е създавала на гръцки език или с гръцки букви.Тази неразвита още литература не се е противопоставяла на фолклора.Напротив неговите традиции й оказали известно влияние.Фолклорът се е развивал по свой закони-в него през дадения период също протичали сложни и значителни процеси,които обаче не били документирани поради спецификата на фолклорното творчество.Каквито и процеси обаче да настъпват фолклорът през период остава незасегнат от християнската философия и образност тъй като в началния етап от проникването на християнството сред българското население тя се възприемала от народа главно с външните и прояви и по късно овладява съзнанието с официалното приобщаване на Б-я към християнството и преди всичко с приемането на славянското писмо създадено от братята Кирил и Методи.Започнала нова ера в културния живот на Б-я.Славянската писменост не само радушно била посрещната от княз Борис,но на носителите й били предоставени най-добрите условия на работа с помощта на творбите на Кирил и Методи и с дейността на преките им ученици са се положили основите на бълг.славянска църква и българската оригинална и преводна литература.На какви основи била възникнала старобълг.литература.В мирогледното отношение на базата на християнската философия на догматиката,тематиката и съдържанието на литературата са се определяли главно от нуждите на държавата,църквата и народа както и от културното развитие и равнище на читателя християнин в различните епохи.Старобълг.литература следователно не е била продължение на литературата от езическия на род която била бедна в жанрово отношение нито била доразвитие на бълг.фолклор на по високо интелектуално и философско учение и равнище.Литературата се била явявала твърде различна от фолклора по мироглед и образност,тематика,жанрове и стилистика.М/у каменните надписи обаче и новата  християнска литература не се е създала пропаст.През 9-10в продължила традицията на надписите от начало все още на гръцки думи и след като славянското писмо била разпространено а скоро след това на старобълг.език.В своето многовековно развитие старобълг.литература преживяла векове на упадък и векове на разцвет във връзка с политическите,социалните и културни условия.Трябва да се подчертае,обаче че тя никога не е прекъснала своя живот,не е секвал старобълг.език в църквите винаги са се намирали трудолюбиви и всеотдайни преводачи ни преписвачи които множали бълг.книга и подържали интереса към четенето.В литературата от времето на пренасянето и разпространение на славянска азбука били се очертали следните основни периоди

    1Бълг литература от последната четвърт на 9в.до края на 12в.В рамките на този период във връзка с обществено-политическата действителност и задачите на времето които определяли съдържанието на литературния живот,можем да различим 3 периода

             епохата на приемане разпространение и утвърждаване на делото на Кирил И Методий в Б-я (времето на цар Борис и Симеон)

             епохата на социален протест и остри обществени противоречия и тяхното отражение в литературата (времето на цар Петър)