Периодизация на българското възраждане

  • Периодизация на Българското взраждане

         Една периодизация, колкото прецизна и точна да бъде, колкото и да се стреми да обхване иотрази всичко, колкото и да се придържа към генезиса, не може да се превърне в абсолютна максима. Тя винаги ще трябва да се доказва, допълва и коригира.

         В този смисъл периодизацията е научен подход и се опира на социално-иконоческото и културно-политическото развитие. Затова периодизацията трябва да се схваща като опит да се вникне в закономерните литературни процеси с техните особености и отличителни черти. Историческите събития са част от националната съдба на един народ, а националната съдба е отразена в неговата литература.

         За сравнително вярна и приемлива периодизация е необходимо преди всичко да има не само задълбочени изследвания върху литературния период, но и очерци за отделни писатели, както и наблюдения върху жанровете, върху литературните направления литературни школи и движения. Да е ясно и кои произведения ще се използват и анализират.

         През 1887 година в предговора към своята „История на блгарската литература” Димитър Маринов посочва, че „предвид политическите събития в народния ни живот, които са имали голямо влияние и върху самата литературна деятелност, ний можем да разделим цялата история на две части:

    1.      Старий век – обхваща българската литература от нейното зараждане до падането на България под османска власт;

    2.      Новий век – има следната схема:

    2.1.                   Времето на турското владичество в първите четири столетия (1398-1760 година)

    2.2.                   Времето на възражданието ни (1760-1853 година)

    2.3.                   Времето на новата ни литературна деятелност до  освобождението на една част от Целокупна България(1855-1878 година)

    2.4.                   Времето на литературната ни деятелност в най-ново време (1878-?)

    По схемата на Марин Дринов едно е неоспоримо – 1878 година е освобождение „на една част от Целокупна Българя”. Всъщност това означава, че за останалата част възрожденските процеси малко или много продължават.

         Димитър Маринов разпределя материала в хронологически ред, в който е трудно да се търсят някакви особени подпериоди.

         В своята „История на българската литература”, отпечатана през 1895 година във Велико Търново, Моско Москов определя 3 периода:

    1.      864-1398 година

    2.      1762-1877 година

    3.      от 1877 – до сега

    Моско Москов приема възрожденското време като едно цяло, като единен процес, без да търси дялове и подпериоди, отделни модели, които очертават специфичното за втората половина на 18 век или пък характерното за първите две десетилетия на 19 век.

         През 1896 година, пак в Пловдив, излиза „Българска литература…” на Александър Теодоров-Балан. Тя е структурирана  в 2 осовни дяла:

    1.      Устна словестност

    2.      Писмена словеност:

    2.1.   Стара литература

    2.2.   Нова литература

    2.2.1.      Време на възраждането

    2.2.2.      Време на национални борби

    2.2.3.      Време на свободен живот