'Печената тиква' на Елин Пелин - трансформиращ преразказ от името на Душко Добродушков

  • Печенататиква

           Аз се казвам Душко Добродушков и съм архивар при окръжното управление. Веднъж трябваше да занеса едни книжа за подпис в дома на господин управителя. Когато отидох у тях, той тъкмо ядеше с децата си и с женаси печена на фурна тиква. Щом ми подписа книжата, ми отряза и на мене малко парченце от тиквата и ми даде да я опитам. Извини ми се, че е попрегоряла.

    Аз посегнах да взема парчето, но в този момент се сконфузих и казах, че не обичам тикви. А господин управителят веднага ме попита как така не ги обичам, като съм от село. Стана ми много неприятно от тази забележка, защото хич не обичам, когато накой ми напомня откъде произхождам. Усетих, че се изчервявам от срам и това вече съвсем ме притесни. Трябваше бързо да измисля нещо в свое оправдание, затова казах, че стомахът ми е отвикнал от такива простолюдни храни. Смръщих лице, за да съм по-убедителен.

    Докато се оправдавах така, неволно пак съзрях захаросаното парченце с почервенялата и леко прегоряла кора. Насъбраха ми се толкова слюнки в устата и така ми се прияде, че ми идвашеда я грабна тая тиква и да я лапна наведнъж, но с голямо усилие на волята все пак се сдържах. Не смеех да преглътна, защото всички веднага щяха да се досетят какви мисли ми минават през главата и ужасно да се изложа пред тия почтени и издигнати в обществото хора.

    Господин управителят обаче продължи любезно да ме подканя да си хапна от тиквата. После той киза, че от години и сам не е хапвал такова нещо, пък стомахът му го приемал съвсем леко. Пак му отвърнах, че не мога, защото на моя стомах е противно това ядене, и че не ми се ще да опитам и едно късче. В тоя момент обаче си помислих какво диване излязох и съжалих, че не приех поканата. Срещу мене стоеше такова огромно изкушение, че се поклоних смирено, сбогувах се набързо и си излязох.
           Най-сетне на улицата свободно си преглътнах слюнката. А после, след това облекчение, взех да се укорявам сам. Пак си казах, че съм голямо диване, и че човек трябва да бяга, като го гонят, но като му дават, трябва да взима, и толкова! Ама нали ми си беше глупава главата, направих голяма грешка, и затова ядосано я ударих с пръст. После пак си представих вкусното парченце тиква – такова едно топло и сладко, уханно, а над него се вие тънка изкусителна пара.