'Патиланско царство' на Ран Босилек

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    на тема:

    “Патиланско царство” на Ран Босилек

     

     

     

    Ран Босилек

     

    Ран Босилек, или както е истинското му име Генчо Станчев Негенцов, е роден на 26 септември 1886 година в Габрово. Седемгодишен остава без баща и неговата майка с голямо трудолюбие и грижи отхранва петте си сирачета, от които той е най-големият. Тя обичала да разказва народни приказки, с което оставя незаличими спомени в неговото съзнание. Две неща характеризират детските години на бъдещия писател-материални лишения и обич към книгата. Ран Босилек се учи в родния си град. През 1904 година завършва известната Априловска гимназия. Още като ученик проявява големи литературни интереси и за първи път се явява в печата. След като завършва гимназия, в продължение на шест години е учител в родния си град, а едновременно с това и нещатен библиотекар в читалище “Априлов-Палаузов”. Тази дейност му дава възможност много да чете, като се задълбочава в нашата и  преводната литература и особено в сборниците с народни умотворения. Работейки с децата, Ран Босилек вижда огромното възпитателно въздействие на книгата. През 1906 година за пръв път печата свое оригинално произведение в сп. “Светулка” и се подписва с псевдонима Ран Босиляк, който по-късно става Ран Босилек. Тогава излиза стихотворението “На косичка”, герои на което са баба и внучка.Навлязъл вече в детската литература, той става редовен сътрудник не само на “Светулка”, но и на редица други периодични издания за деца.Особено много пише в сп. “Картинна галерия”.

    През 1910 година Ран Босилек прекъсва учителската си дейност и се записва студент по славянска филология в Софийския университет, където учи до 1912 година и разширява много литературната и общата си култура.Осъзнава нуждата от изучаване на чужди езици, той заминава за Мюнхен, гдето престоява около два месеца. През това време не само се раз6ирява сътрудничеството си с детските издания, но прави и някои по-големи преводи – “Троянската война” и “Одисея” за юноши. От  1913 до 1915 година Ран Босилек следва правни науки в Брюксел, които завършва с докторат. След завръщането си в България известно време е столичен адвокат. Макар тази професия да му обещава добри доходи, той скоро се отказва от нея, за да се отдаде на любимото си занимание – литературното творчество за деца.

    От 1923 до 1948 година Ран Босилек роботи в едно от столичните издателства. Голяма негова заслуга от това време е, че организира и редактира списанието “Детска радост” и вестничето “Врабче”. Списанието става школа за редица детски писатели. През цялото това време той е един от най - активните български детски писатели. Неговата литература и редакторска дейност продължава и след Девети септември, като в творчеството му навлязоха нови теми. За деца той пише така отговорно, както се пише и за възрастни. Ран Босилек е починал на 8 октомври 1958 година.

    Стихотворенията на Ран Босилек се отличават с оригиналност и свежест. Написани под силно влияние на фолклора, те притежават най – хубавите качества на едно вълнуващо с големите си постижения оригинално художествено творчество.

    Неговата лирика е твърде разнообразна в тематично отношение. Стиховете му могат да бъдат групирани около няколко основни теми – природа и годишни времена, бащин дом и роден край, интимен свят на детето, труд, празници и пр.

    Природата като обект на изображение заема особено място в творчеството на Ран Босилек, който умее да вижда в нея живота. В стихотворенията му се чува шепотът на горските и полските цветя, прохладата на планинските извори, песента на птиците. Явленията в природата се свързват с мечтите на децата, с техните грижи и радости. Понякога стихотворенията му, посветени на природата, приличат на народни песни поради особената образност и ритъм. Напълно като народна песен звучи известното стихотворение “Обичам, горо, обичам”. Поетът изброява всичко, с което гората пленява детето: “буки зелени”, “води студени”, “прохладни поляни”, “цветя засмени”, “овчари сърцати”, “певци крилати”, “шумливи потоци”. Емоционалността в стихотворението се засилва с многобройни епитети, някои от които са взети направо от поетиката на фолклора. Чисто по детски звучи заключителният акорд на стихотворението:

     

    Но най - обичам, горо ле,

    твоите гори зелени

    С ягоди сочни, червени!

     

    Това е напълно в духа на детските мечти. Ран Босилек, който добре познава детето, намира най – подходящ момент за развръзката.

    В духа на народната песен звучат и стихотворенията, в които на фона на битовата картина се появява и детето. Стихотворението “Хороводец’много наподобява народната песен “Стоян и кадия”, преработена по прекрасен начин от Пенчо Славейков в “Луд гидия”. Героят на Ран Босилек не е свирач, а хороводец, който под звуците на цигулката и тъпана прави чудеса:

     

     

    Весел Пейчо хороводец,

                                   Хороводец – чудотворец:

                                   Голобради подлудява,

                                   Стари баби подмладява.

     

                                   Болни от леглото стават,

                                   на хорото се улавят,

                                   че до Пейчо кой се хване,

                                   болен да е, здрав ще стане

     

    В това стихотворение пред детето се разкрива вълшебното въздействие на музиката и играта.То създава жизнерадостно чувство, възпитава в народностен дух.