Пародийното в литературата

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

    По

     

    Нова българска литература

     

     

    На тема

     

    Пародийното в литературата

     

     

    Съдържание:

     

     

     

    1. Въведение

    2.Историческа определеност на пародията

    3.Типове пародия

      -фундаментална пародия

      -тотална пародия

    4.Пародийното в романа „Хоро” на Антон Страшимиров

    5.Заключение

    6.Библиография

     

     

     

     

     

    Изложение:

     

     

    1.Въведение

      Зачестилата употреба на нетрадиционна терминология в неспециализирани изследвания е израз на първоначално усилие у критиката да различи нетрадиционно явление,нова тенденция,за която познатият понятиен апарат е недостатъчен.Това,че първоначалната спонтанна употреба на нови понятия продължава и тогава,когато отделното присъствие вече се е п柅евърнало в определена тенденция,е най-прякото свидетелство за осъзнаването именно надълбоката нетрадиционност на пародийно-гротескните изображения.Това е и главната причина за неизучеността на подобни явления в българската литература.Но има и друга вторична и все пак силно влияеща-това е общото състояние на теорията на пародията,на пародийните изображения в съвременната литература.

    Като функция на  авторазказването пародийното обозначаване на образи и събития е проява на фикцията като пораждаща система от изображения.Пародийното явление  е съпоставката на образи,едновременно принадлежащи към два различни плана на изображение,като държи непрекъсната връзка между това да се уподобява нещо и  в същото време да осмива,критикува и оразличава.

    Теорията на пародията коренно се преобрази през XXвек и въпреки това тя не е още в състояние да обясни откроеното като ново в пародийните изображения именно през този век.Така в известен смисъл неизучеността на пародийното в българската литература се явява функция на общото съсътояние на теорията днес.На пълното отсъствие на цялостни трудове върху пародията и пародийните изображения в българската литературна история съответствува за съжаление почти пълно отсъствие и на статии от такъв характер.

      В българската литературна наука понятието пародийно се свързва най-често с определениянесериозно” и „чуждо”,очевидно пародийното трябва да се търси именно в литературата,чрез която за пръв път се осъзнава критика и литературна наука.От друга страна,в двувековното развитие на новата българска литература пародията,доколкото е съзирана,винаги била разглеждана като част от несериозната литература-хумористична или сатирична.

    Сравнението,близостта на сатиричното и пародийното,не е спорна за нито един от класическите източници на теорията.Известно е,че пародийното като тип изображение е изображение на дистанцията,същото се отнася и за сатирата.И докато пародийното най-често се преструва, чене противоречи на онова,към което се отнася,сатирата е изкуство на директната и недвусмислена оценка.И при тези различия по между им обаче същественото е,че и двете като типове художествено изображение се реализират в насочеността срещу своя обект и именно това е основна тяхна близост,израз на тяхната родственост.

      Най-важната разликапо между им е разлика като типове отражение сатеричното е първично,а пародийното-вторично.Пародийното без значение на това как ще бъде разглеждано,е винаги вторично по своята природа,т.е. за да се прояви пародийното,е необходимо да има какво да се пародира.

    Сатирата и пародията постигат в себе си в непрекъснато застъпване и изключване, използувайки при това-хиперболизация,гротеска,хумора,карикатурното,който от своя страна пораждат пародийни експликации.

    Пародийните експликации се различават при наличието или липса на събитие,при нарушаването на хронологичната нишка на разказа. Такава пародийна експликация се наблюдава в романа на Антон Страшимиров „Хоро”. Тук е нарушена хронологическата нишка на разказа,началото и края не са граници в традиционния смисъл-романът сякаш започва,след като е започнало действието и завършва не както и не когато трябва.Пародийните експликации подсказват за нетипична романова структура.И наистина времевия обхват е 24 часа.

    Пародийните експликации се различават и при взаимодействието на автора-герой с другите герои,при промяна на пространството.Авторовото присъствие е много силно в текста,но то е и също толкова силно пристрастно,че авторовата фигура не успява да организира интригата.Конфликтът вече се е случил и творбата ни поднася единствено онова,което произтича от него.

     

    2.Историческа определеност на пародията

    Два отчайващи факта посрещат всеки,който малко или много пристъпи в теотията на пародията.

    -Първият е,че във веригата на стотици определения в продължение на две или повече хилядолетия всяко следващо идва като отрицание на предходноте,разкривайки нови дълбини на понятието,които в утрешния ден се оказват само прагове към нови негови естетически възможности.