Отношението на Вапцаров към партията в поезията му

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

     

    Отношението на Вапцаров

    към партията в поезията му

     

     

    В нашето изследване се спряхме на отношението на Вапцаров към партията в творчеството му , понеже за нас това представлява интерес , с оглед на начини по които поетът интерпретира тогавашната власт.

    Както е известно , неговата поезия е продукт на две обществено – политически доктрини – фашизъм и работническо движение (комунизъм).

    Творецът създава своите стихове в период на често противодействащи си социални сили – на македонското революционно движение в своя битово – ангажиран вид през 30 – те години и класовата борба на пролетариата.

    Освен това , Вапцаров е поет предходник на периода на култа към личността , според Владимир Атанасов .

    През 30-те и 40 – те години у нас действат две различни идеологически системи т.н „буржоазна” и „ пролетарска” , два периода в историята на БКП . Така поезията е ,всъщност, два типа – такава която запазва историко – културния знак на епохата , за да го превърне в художествен образ ( „ затворен „ тип ) и такава която трансформира и пародира тези знаци , но запазва техните емблематични значения.

    В поезията на Вапцаров , както ще видим , се появяват типично социални и „ пролетарски” образи , свързани със труда  и с прогреса като : заводът , машините , моторът , песента , образът на работника и т.н в стихосбирката „Моторни песни”.

    Вапцаровата поезия е свързана с думи които притежават амбивалентна семантика и контрастност. Например , в стихотворението „Завод” .

    В него образът на завода е символ на социалния ад , като се явява негов умален модел.

     

    Завод. Над него облаци от дим,

    народът прост ,

    животът – тежък , скучен ,

    живот без маска и без грим –

    озъбено , свирепо куче.

     

                                                                                       (Вапцаров , 2006 : 14)

     

    В стиха е вметната , обаче , и картината на разлюляното от пролетния вятър поле , като анипод на социалния ад в завода , но ,въпреки, това поетът възкликва :

     

     

    И ти завод , се мъчиш пак отгоре

    да трупаш дим и сажди , пласт след пласт.

    Напразно! Ти ни учиш да се борим .

    Ще снемем ние слънцето при нас.

     

     

    Завод.Пристиснал с мъка толкоз хора

    с осаждени от черен труд лица

    едно сърце в тебе неуморно

    пулсира с хиляди сърца.

     

                                                                               (Вапцаров , 2006 : 16)

     

     

    Съвсем в друга светлина , обаче , се явява заводът в „ Ще строим завод” .

    Тук той идва като символ на един бъдещ, мечтан живот , като негов олицетворение – „завод на живота” .

    В стихотворението „ Пролет в завода” се внушава темата за изконно общото , емоционално свързващо хората.Заводът и моторът се явяват врагове на любовта и пролетта , символи на тогавашната власт .

    Заводът, сякаш иска да смаже и да принизи човешките чувства , но се оказва ,че въпреки това те побеждават и обединяват хората.

    Известно е че партията у нас снизява любовта и интимния свят на човека , като издига себе си преди всичко. Важна е тя , а другото е второстепенно.

    Поетът , обаче , ни показва, че въпреки този натиск  , любовта и пролетта обединяват хората и ги пренасят в света на красивото ,далеч от сивото и делничното . Ето как, пролетта побеждава мотора :

     

    Тя искаше да влезе с първата смяна ,

    ала моторът изруга сърдито :

    не може  тъй , аз тук съм отговорен ,

    без марка где ?

    „ Виж , портиера питай !”

     

    ...

     

     

    Но тя бе някак страшно упорита

    и не попита портиера.Влезе.

     

                                                                             (Вапцаров , 2006 : 12)

     

     

    Пролетта , омайва с любовта и надеждата работещите в завода :

     

     

    Едно момиче весело запя.

    Едим младеж го стрелна

    с поглед влюбен

    и то поруменя.

     

    ( Вапцаров , 2006 : 13 )

     

    Поетът вярва в светлото бъдеще на човечеството , смята че двубоят ще бъде двигател на прогреса , че борбата с несправедливостта на деня ще роди светлото и добро бъдеще. Борбата в стихотворението „Двубой” е между Азът и животът , взет като екзистенциално – бтийна форма на злото.

    Лирическият герой се превъплъщава в няколко социални роли , като негативен между тях е само образът на братоубиеца наречен – изверг , мерзки стрелец (т.е образът на властта , която допуска неправди срещу собствения си народ). Превъплащенията на аза се преплитат в образа на конкретната социална жертва ( „в мината ... въглищният прах затрупа петнадесет човешки трупа” ) . Друга роля която приема аза от „Двубой” е тази на самоубиеца.

     

    Пред прага на един бордей

    дими изпуснат пистолет.

    Трупът полека леденей :

    И нито вик , и нито шум –

    един куршум –

    и после смет.

    ...

    Това бях аз.

     

                                                            (Вапцаров , 2006 : 24)

     

    Достигнал до най – ниското човешко падение – братоубийството ( характерна черта на тогавашната власт ) ,в следващите си превъплащения лирическият аз се повдига по спиралата на положителните роли.