Особености на женското писане за деца

  •  

    РЕФЕРАТ

     

    ДИСЦИПЛИНА – ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

     

    ТЕМА

    ОСОБЕНОСТИ НА ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ ЗА ДЕЦА

     

     

    Увод

    Съвременната теория за детската литература отделя специално място на жените авторки на литература за деца. Зохар Шавит обръща внимание върху този факт от световната литература:

    При жените обаче положението е било различно. Поради своето подчинено положение в обществото те не са имали какво да губят. Точно обратното, писането само е можело да подобри статуса им особено защото писането за деца се е смятало по-подходящо за жени, които са „по-близо” до децата. В резултат на това положение повечето от официалните автори за деца през осемнадесети и началото на деветнадесети век са били жени.

    Днес обаче вече не е така.

    В българската литература това никога не е било така. Мъжете пишат дори повече от жените за деца, макар и да го признават с неохота или изобщо да избягват да говорят за това. В годините до Втората световна война за детска литература се плаща добре и това е достатъчен стимул за много писатели, утвърдени вече в „голямата” литература, да пишат за деца.

    Някои премълчават този факт, но има и такива, които обясняват снизходително причините, довели ги в това поприще, което прозвучава като извинение, по-скоро пред себе си, отколкото пред читателите, за тяхното „предателство”. За Елин Пелин например успокояващото е, че не е единственият, който пише „тия работи”:

    Някои смятат, че аз съм, така да се каже, първият, който е почнал да пише за децата литературно, изискано. Може би това да не е вярно, защото, когато започнах да пиша за децата, пишеше и Ран Босилек, и Чичо Стоян. Но аз ги пишех тия работи, как да ви кажа…трябваше да се живее някак си.

    1.Спецификите на женската литература

    Със същата откровеност прави подобни признания и Дора Габе. И може би защото е жена, не се срамува да каже, че е имала и вдъхновение:

    И така се увлякох, а тогава бях много зле материално; нали Добруджа беше поробена, баща ми нямаше никакви доходи от там, та трябваше да помагам и на родителите си. Баща ми и майка ми живееха в един полуетаж, а моят доход беше от детските ми стихове. Но аз, разбира се, не можех да ги пиша само затуй, че ще получа хонорар. Просто ги пишех от сърце.

    Така представя смисъла на творческия акт Калина Малина пред колеги:

    През зимата на 1946 година на събрание в гара Бойчиновци някой запита:
    - Какво ще правят сега писателите? Как ще творят по поръчка, без вдъхновение?

    Отговорих уверено, че ако гигантският строеж на социализма не вдъхнови писателя, той не заслужава това име. Така схващах тогава писателското дело. Така мисля и сега, след двайсет години.

    Много теоретични книги, които се занимават с въпроса за става­нето на женската традиция, за спецификите на женската литература и които детайлно следят особеностите на женското писане, поставят въпроса за женския глас. Повечето от тях не се опитват да дефини­рат този глас, а само историзират, отъждествявайки женския глас с гласа на една или друга авторка, разчетим в текстовете й. Въпреки това обаче в този текст ще се постарая да изведа опорите, които кон­ституират женския глас, както и да представя някои от днешните по-влиятелни теории за женския глас и женското писане. Защото - бързам да направя тази уговорка - съвременната теоретична мисъл често пъти използва като взаимозаменяеми „глас" и „език" или „глас" и „почерк", така че и при мен те често пъти ще функционират като синоними.

    Отликите между мъжкото и женското писанесе коренят в твърдения от типа - основното различие меж­ду говоренето и писането на мъжете и жените произхожда от проти­вопоставянето на техните позиции. Активността и склонността да се завоюва обектът правят мъжкия глас по-властен, докато пасивност­та и склонността на жените да се отдават рефлектират в по-отстъп­чивия женски глас. Иначе казано, анатомията, културата, общество­то приписват на женския и на мъжкия глас различни конотации.