Основният конфликт в разказа - Дервишово семе

  • Основният конфликт в разказа

    „Дервишово семе”

     

    В забележителния разказ „Дервишово семе” Николай Хайтов е вплел няколко конфликта в примитивния любовен триъгълник, достоен да филм на Костурица.

    Там някъде –из Родопите- похитената обич има абсурдна съдба и най-удивителното в тази уестсайдска история е паралелният свят на българската Жулиета, дервиша Ромео и тяхната невъзможна любов.

    На пръв поглед основният конфликт е между двамата съперници за сърцето на Силвина – Руфат и Рамадан, а всъщност дълбокият основен конфликт в разказа е вътрешният конфликт в душата на Рамадан. Изправен пред своята собствена Хамлетова дилема, героят на Хайтов трябва да избира между желанието за мъст и неостарялата любов. Дълбоко трагичен, разкъсан от чувства и съмнения, този тъй земен дервиш, сякаш извършва дългия път на пилигрините към Колпостело, сякаш носи тежкия кръст към Голгота. Не случайно наричат Хайтов българския Чехов. В своите къси „Диви разкази” той разнищва душата на своите герои със същата хирургическа точност на руския „лекар”.

    „Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя.”

    Вечната борба между доброто и злото заема милиарди страници в световната литература. И всеки път- с неочакван край. И докато Фауст продава душата си, а Маргарита яхва метлата към Патриаршите езера, Рамадан от „дервишово семе” отива нощем да сече дърва за своя враг. За да победи злото в себе си, за да победи любовта над омразата. Хайтов не крие симпатията си към героия, напротив. Той му се възхищава до такава степен, че по-недоверчивият читател би решил, че тази история е измислена, че това не би могло да бъде истина.

    Нравствената победа над овехтелите сякаш универсални ценности над родовите инстинкти и първичния порив за мъст е особено поучителна днес, в този тъй напоен от стрес век.

    „видя ли очите на Силвина, вперени в мене – отпущам му края и хващам пътя за гората за сухи дърва за Руфатя да бера.”

    Вътрешният конфликт на Рамадан и победата на собственото Алетр его са всъщност справедливата мъдра присъда на големия човеколюбец Николай Хайтов.