Основния конфликт в - Тартюф

  • Основния конфликт в „Тартюф“ е породен от съзнателните намерения и действия на измамника Тартюф срещу материалните интереси и междуличностните отношения на семейството ,подкрепяни несъзнателно от наивния Оргон. В действената реализация на този конфликт Молиер е намерил едно от най-интересните структурно-композиционни решения.Оригиналното хрумване-да се представят централни персонажи пред погледа на другите,довежда до такава постройка на сценичното действие ,която няма аналог в цялата предходна  европейска драматургия .Оргон се проявява в края на първо действие,а Тартюф – във втора сцена на трето дейсвие.Така разобличаването е постигнато на базата на контраста между една създадена вече пълна представа у зрителя от другите герои и саморазкриването.

    Първото действие играе ролята на експозиция .Така зрителя придобива сравнително пълна представа за Тартюф и Оргон,които не се появяват в сцената.Същевременно ясно се очертават двете противоположни мнения за същността на настанилия се в дома на госпожа Пернел и на останалите членове на семейството.Контрастът е  ясно изразен в репликите на двете страни.За Зрителя тази първа сцена е възможност за ориентиране и в характерите на другите герои .В края на яростната защита личи безсилието на г-жа Пернел да наложи мнението си за Тартюф – тя удря плесница на невинната прислужница.Този жест има обратния ефект – създава нагласа срещу Тартюф.

    Появата на Оргон в края на първо действие засилва контраста и същевременно дава категорична представа за неговата наивност и лековерност.Всички други са прозрели двуличието и лицемерието на натрапника ,а главата  на семейството е до толкова заслепен,че се интересува единствено от „светия човек“.Но ако в началото наивността му буди смях,във второ действие,сцена  I , решението му,да омъжи Мариана за Тартюф обединява цялото семейство срещу намерението му.Това е завръзката на комедията и оттук нататък разумните герои  предприемат решителни действия за изобличаването на злудея.

    До сцена 2 на трето действие Тартюф ,около личността на когото се разиграва всичко ,остава зад кулисите.Първата му поява на сцената буди смях – „светия човек“ е добре охранен,високомерен и още с влизането си демонстрира религиозност и благочестие ,като моли да оставят бича му до „ризата корава“ и подава кърпа на Дорина,за да прикрие голотата си с думите :

    „Неща от този род са страшни ,извинете,

    Те палят ни духа и раждат греховете“

    В това демонстративно поведение личи притворната му двулична същност.