Основни персонажи в комедията 'Ревизор' на Гогол

  •  

     

    К У Р С О В А  Р А Б О Т А

     

    НА ТЕМА:

    Основни персонажи в комедията "Ревизор" на Гогол

     

                  Върхът на драматургичното майсторство на Н. В. Гогол бележи неговата знаменита комедия "Ревизор", един от шедьоврите на руската и световната класика, която служи като свързващо звено между "Мъртви души" и цялото му предишно творчество. Сюжетът на комедията, както признава и самият писател, му е подсказано от Пушкин.

                  Сюжетът на "Ревизор" разкрива дълбоката социална основа на конфикта в комедията. Самият Гогол в своята " Авторска изповед" подчертава обобщения сатирико-изобличителен характер на творческия замисъл. В " Ревизор"- пише той- "реших да събера на едно място всичко най-грозно в Русия... всички несправедливости..." и изведнъж да се надсмея над всичко. Субективно писателят е искал да окаже "добро влияние" на обществото, "да осмее само самоуправното отстъпление на някои лица от оформения и узаконен порядък".

                  Основният конфликт в "Ревизор" е изграден не върху сблъсъка и противопоставянето на отделни персонажи или социални слоеве, а върху дълбокото разкриване на обществените язви и противоречия в действителността. Белински много сполучливо определя характера на този конфикт.

                  Гогол се интересува не от личните пороци и бюрократичните прояви на отделни хора, а от същността на самия живот. Занимава го не частният случай, а характерът на общественото битие на крепостническо-полицейска Русия. Затова в основата на сюжета не стои задължителната и традиционна за догоголевската комедия любовна интрига, която тук е изведена на заден план и придобива пародиен характер. И цялата комедия е изградена не върху индивидуалната съдба на отделния герой, а върху събитието, в което "герой" е цялото чиновничество на града, цялата власт. Следователно сатирата тук не бичува отделни прояви и носители на порока, а е насочена срещу всички страни на съществуващия бюрократичен управленчески механизъм, срещу целия несправедлив обществен порядък. Вниманието на писателя е насочено към общотипичното, характерното за цяла Русия.

                  В "Ревизор" руският обществен живот е осмислен чрез образа на обикновения провинциален град. Както в "Мъртви души", той е даден без име, обощено и това разширява социалния аспект на комедията. По-късно, в отговор на упреците на Булгарин, че в Русия няма такъв град, Гогол отговаря, че това е "сборният град на цялата тъмна страна". Гоголевият град е последователно йерархичен. Неговата структура е строго пирамидална: "гражданство", "търговци", по-високо- чиновниците, градските помешчици и накрая най-отгоре- градоначалникът. Извън града остават само двама души- Хлестаков и слугата Осип. Руската драматургия до Гогол не познава подобно разположение на персонажите.

                  Моделът на гоголевия град наистина изглежда странен, но той е жизнено реален, необикновено правдив. Героите на комедията се движат в хаоса на събитията, действат едва ли не като в куклен театър. Комичните, положения, в които попадат, технте смешни пози и жестове, алогизмът на речта им-всичко напомня за театъра на куклите. Затова и фантастично отсъства от поетиката на "Ревизор". "Необичайното произшествие"- пристигането на мнимия ревизор- е само подтик и повод за разкриване на установени вече характери и взаимоотношения.

                  Социалният аспект на конфликта в "Ревизор" е подчертан още в началото с обществения характер на завръзката в комедията . Тази завръзка веднага затяга в един общ сюжетен възел всички персонажи на произведението и стремително тласка развитието на драматичното действие към неговта развръзка. Още в първата фраза на градоначалника, която предизвиква всеобща суматоха, представлява сюжетна завръзка. По този начин Гогол нарушава общоприетите сценични норми и в неговата комедия действието започва не с въведението, а със завръзката, с най- важното събитие- вестта за пристигането на ревизора. Скритата експозиция съвпада с началото на действието, с неговата завръзка. По- нататък всичко е устремено към развръзката и финала. Действието е максимално концентрирано около ревизора и създадената около него ситуация. Преди появата на Хлестаков атмосферата е изпълнена с очакването на ревизора, около който се въртят страхът и надеждите на всички действащи лица.

                  Самият Хлестаков не се представя за ревизор и дълго време поради глупостта си не може да схване положението, в което е попаднал. В средата на четвърто действие той започва смътно да долавя, че го приемат за държавен човек. "Ревизираните" са искрено възхитени от него, смятат го едва ли не за свой кумир. Никой не схваща нищожеството на Хлестаков. Градоначалникът не се усъмнява в поведението му, причината е преди всичко в страха - страх от възможно разкриване на извършените обществени злоупотреби и безобразия. Белински с основание смята Хлестаков за създание на изплашеното въображение на градоначалника, за призрак и сянка на гузната му съвест. Страхът е един от основните двигатели на руската комедия и преди Гогол. Заслугата на автора на "Ревизор" е, че необикновено много разширява диапазона и "обема" на този страх, като усложнява неговото присъствие на различни равнища и с множество оттенъци. В неговата комедия макар и по различен начин са обзети от страх, дори и тези, които формално нямат основание да се боят от ревизията. Думата "страх" се среща многократно в репликите на героите. Комедията е преситена от страх. "Ревизор" е велика комедия на страха. Страхът от разобличаване мотивира поведението на всички герои.

                  Образната структура е построена  върху два центъра, които насочват развитието на единното драматично действие. Това са Градоначалникът и Хлестаков. И двамата герои имат кулминация в развитието си, след което са развенчани. Различията им са не толкова социални или физиономични, колкото нравстено-психологически. Но между двамата има и сходни черти- те са лъжци. Обща е и логиката на поведението, както и на речта им.