Осемгодишно момиче с диагноза аутизъм

  •  

    ДОКЛАД

     

    Осемгодишно момиче с диагноза Аутизъм.

     

     

    Съдържание:

     

     

    I. Увод............................................................стр. 3

     

    II. Методология.............................................стр. 4

     

    III. Въведение в конкретния случай............стр. 4

     

    IV. Описание на наблюденията...................стр. 10

     

    V. Заключителен доклад..............................стр. 19

     

    VI. Библиография.........................................стр. 20

     

    I. Увод

     

    Аутизмът не е болест, по-скоро е нарушение на функциите на мозъка. Хората с класически аутизъм проявяват 3 типа симптоми: ограничено социално взаимодействие, проблеми при вербалната и невербалната комуникация, и при работа с въображението, и ограничени дейности и интереси. Обикновено симптомите на аутизма се появяват през първите три години от живота на детето. Въпреки че не се лекува, подходящите грижи модат да доведат до едно относително нормално развитие и да намалят нежелателните прояви. Хората с аутизъм могат да имат един дълъг нормален живот.

    Счита се, че аутизмът засяга от 2 до 10 човека на всеки 10000 в зависимост от критерият на използваната диагностика. Той се среща 4 пъти повече при момченцата в сравнение с момоченцата и това е било установено с хора от цял свят, от различни раси и социално положение.

    Аутизмът има големи вариации на тежестта, с която се проявява. Най-тежките случаи се характеризират с изключително повтаряемо и необичайно поведение, висок процент на нараняване и агресивност. Това поведение може да бъде устойчиво за дълъг период от време и може да бъде много трудно да се промени или модифицира, което е тежко бреме за онези, които съжителстват, грижат се и обучават тези индивиди. Най-леките форми на аутизъм са сходни с личностовите нарушения, разбирани като обучителни трудности.

    Причината за аутизма не е само една. Изследователите считат, че някои гени спомагат за появата и развитието на това нарушение, както и фактори от средата като вируси или химични елементи. Изследванията на хората с аутизъм са показали аномалии в някои области на мозъка: малкия мозък, амигдалата и хипокампа. Невроните в тези области изглежда, че са по-малки от нормалните и имат по-малко развити невронни нишки, което пречи на преминаването на нервните сигнали. На базата на тези анормалности се предполага, че аутизмът е резултат е от нарушаване на развитието на мозъка по време на ембрионалното развитие. На основата на други проучвания се предполага, че хората с аутизъм имат нарушаване на нивата на серотонина и на други невротрансмитери, които служат за пренос на информация в мозъка.

    Някои нарушения като синдрома на Торете, затруднения в обучението и дефицит на вниманието, неизменно се появяват с аутизма, но не го предизвикват. Въз основа на все още непознати причини, 20-30% от хората развиват епилепсия в зряла възраст. Въпреки че хората със шизофрения могат да демонстрират поведение сходно на това при аутистите, нейните симптоми обикновено не се появяват в юноществото или ранната зрялост. Също така, повечето хора със шизофрения имат халюцинации и делюзии, които не се срещат при аутизма.

    II. Методология

     

    1. Изучаване на случая.

    а) Пациент: момиче на осем години. Наблюдават се агресивни и стереотипизирани прояви, липса на говор, издава ритмични звуци.

    б) Диагноза: класически аутизъм.

    в) Метод на интервенция: метод на умишлен физически и емоционален контакт.

    По отношение на метода за интервенция, изхождаме от идеята, че социалното взаимодействие стои в основата на научаването и на изграждането на личността. Нашата интервенция с момичето ще е посредством взаимодействиечрез ситуации, в които умишлено се разиграват емоции. Като стратегия ще използваме телесния и вербален контакт в тези ситуации, като ще поставяме задачи, които ще и помагат да предвижда ситуации в социалния си живот.

    2. Хипотеза.

    Изхождайки от предположението, че метод, базиран на установяването на афективни и социални връзки между терапевта и пациента, ще улесни създаването на такива връзки между пациента и другите хора.

    Напредъкът ще се оценява по няколко начина:

    а) директно наблюдение;

    б) среща с родителите;

    в) среща с учители и психолози;

    г) работа с пациента.

    3. Инструментариум.

    а) наблюдение по време на сесиите;

    б) водене на дневник;

    в) индивидуални сеанси.

     

    III. Въведение в конкретния случай.

    Работата с деца и юноши, диагностицирани с аутизъм, трябва да бъде както от медицинска гледна точка, така и от психологическа: работи се в областите на социалните и афективните отношения, както ще видим по-нататък в този конкретен случай. Базисната основа за развитие на изследването е изучаването на един случай на осемгодишно момиче с аутизъм.

    На база казаното по-горе, можем да отбележим, че социалното взаимодействие е в основата на всяко познание, а това от своя страна – на био-психо-социалното развитие. По този начин възниква предложението за създането на програма, в която да се работи по интердисциплинарен начин върху онези аспекти, които са съобразени със специфичните нужди на всеки индивид.

    Първата среща с този случай беше посредством изричната молба на родителите на момичето да ѝ бъдат предписани медикаменти от психиатър, който им предложил тя да посещава индивидуална терапия. В началото те погледнали на тази възможност с нежелание и много късно я приели.