Организационна структура на банките

  •  

    ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА БАНКИТЕ

     

    1.     Организационна структура на търговските банки – същност и видове

     

    При обслужването на своите клиенти търговските банки могат да изберат една от множеството организационни структури, която трябва да е обвързана с характера на стратегическата ориентация на банката по отношение на нейната основна дейност. В универсалните банки съществуват основни дирекции и отдели, занимаващи се с осъществяването на традиционни и модерни банкови услуги, но като цяло организационните структури на кредитните институции не си приличат.

    Функционирането на банката става в рамките на организационната й структура. Тя обхваща подредените в йерархичен ред основни звена в кредитната институция – управления, дирекции, отдели, а също и органите за управление и надзор на банката.Взаимодействието между отделните звена на кредитната институция осигурява процеса на функциониране и развитие на банката като единна система. Някои автори разграничават организационната структура на банката от нейната управленска структура. Към звената на последната се отнасят органите за управление на банката (общо събрание, управителен съвет, надзорен съвет) и ръководителите на всички подразделения.[1]

    Съществуват различни видове организационни структури. Най-често срещаните са функционална, дивизионална и организационна структура на банки, действащи на международните пазари.

    За малките по размер банки, опериращи на даден локален пазар на банкови продукти и услуги, които обслужват ограничен контингент от клиенти, които не са изложени на силен конкурентен натиск и не разполагат с развита клонова мрежа, е подходяща т.нар. йерархическа организационна структура. Тя се характеризира с простота на вертикалните връзки и пряко подчинение на отделите на висшето банково ръководство (виж фиг. 1.).

    Фиг. 1. Йерархическа структура на банката

    Функционалната изисква банката да се структурира в зависимост от типичните функции, които изпълнява: кредитни сделки (commercialbanking), сделки на паричните и капиталовите пазари (investmentbanking), управление на имуществото и капитала (trustbanking) и логистика. Всички тези функционални поделения са подчинени на оперативното ръководство на банката. Някои от тях обаче могат да имат и известна самостоятелност, например да бъдат центрове на печалбата (profitcenters) и да контролират печалбите и загубите, както и да следят за величината на рентабилността на собствения капитал.

    Подкрепящите дейности се осъществяват от спомагателни служби, които функционират като центрове на разходите (costcenters).Те разпределят средствата към сферата на търговското и инвестиционното банкиране.Така тази организация разкрива възможност за създаване на “банки в самата банка” или суббанки. Всяка суббанка е център на печалбата или на инвестициите, като има свой осигуряващ разходен център, който би могъл да “търгува” с другите центрове. Функционалната структура се прилага в по-малки банки, които обаче са способни да действат самостоятелно в пазарни условия (виж фиг. 2.).

    Функционалният тип организация на вътрешнобанковите подразделения е традиционен. Подобен принцип на организация, ако е структуриран подходящо, осигурява определени конкурентни преимущества, свързани със задълбочаване на специализацията, надеждност на комуникациите, повишаване качеството на предлаганите банкови услуги, отсъствието на дублиране, което позволява да се вземат оперативно и да се реализират успешно необходимите управленски решения.

     

     

    Фиг. 2. Линейно-функционална структура на банката

     

    Дивизионалната организационна структура предполагаразделяне на банката не по функции, а в съответствие с видовете банкови продукти, клиентите на банката или по регионален признак. В първия случай се прилага в банки, които осъществяват продажби на широк асортимент продукти и услуги и затова е необходимо да се обособи отделно ръководство за всеки предоставян вид услуга. То отговаря за въвеждането на нови продукти и за повишаване качеството и продажбите на вече съществуващите.

    Във втория случай банката съсредоточава вниманието си върху определени групи клиенти – корпоративни, индивидуални, дребен и среден бизнес, а ако е универсална и по-голяма – върху всички групи потребители. Регионалните организационни структури се срещат при банки, които оперират в по-широк географски район. Целта е пълно обхващане и обслужване на клиентите по отделни области и региони с отчитане на местните особености (виж фиг. 3.).

    Линейно-функционалната структура на банковите институции има редица недостатъци, които не им позволяват да се приспособяват бързо към постоянно променящите се условия на пазара, но основният се състои в затрудненото движение на информацията. То е свързано както с хоризонталните връзки и комуникации (когато ръководителите и специалистите от даден отдел не могат да разберат проблемите на другите отдели), така и с вертикалните (когато ръководителите на отделните дирекции, звена и отдели дават противоречиви указания и задачи на подчинените им банкови служители). В такива структури решенията се приемат бавно и тяхното качество се определя не толкова от компетентността на самите ръководители, колкото от надеждността и достоверността на постъпващата към тях информация. От друга страна банковите служители, заемащи ръководни длъжности в подобен тип организационни структури, се стремят да поемат възможно по-малък риск при вземането на дадено важно решение и не се стремят да не поемат големи отговорности.

     

    Фиг. 3. Дивизионална (регионална) структура на банката

    Дивизионалната структура на банката създава благоприятни възможности за приемането на по-ефективни и адекватни на реалността решения, основани на по-добро познаване на местните условия, като по този начин висшето ръководство се разтоварва от необходимостта за осъществяването на постоянен контрол върху оперативната дейност на отделните структурни звена. От друга страна обаче при дивизионалната структура на банката се създават предпоставки за дублиране на отделните управленски функции поради раздуването на управленския апарат, но в повечето случаи нарастването на административните разходи е оправдано с оглед повишаването на конкурентоспособността и гъвкавостта на институцията в условията на динамично развиващия се пазар на банкови продукти и услуги.