'Орелът и лисицата' по Елин Пелин

  •  

    И Н Т Е Р П Р Е Т А Ц И Я

    НА ПРИКАЗКАТА „ОРЕЛЪТ И ЛИСИЦАТА”

    ОТ ЕЛИН ПЕЛИН

     

     

    Заглавието на приказката на Елин Пелин „Орел и лисица” задава пред нас очаквания за борба между доброто и злото; доблестта и хитростта; висшето и нисшето. Тръгвайки от знанието си за символиката на орела и лисицата в културата читателят очаква точно тези сблъсъци, но приказката на Елин Пелин изненадва и опровергава очакванията. Тя представя един нов, различен прочит на тези символи. И в тази очаквана борба между доброто и злото, висшето и нисшето местата са разменени.

    В началото на приказката всичко е нормално по природните и културни закони. Опозицията на символно ниво е запазена и още повече е подсилена от пространствения ориентир – дървото. Орелът – символ на духовното, на доблестта, на възраждането, на слънцето и по природните, и по културните закони свива гнездо горе – в клоните на дървото. Там от където се вижда небесната шир; там от където се вижда слънцето; там от където може да се наблюдава ставащото на земята. Орелът е над земното, той е цар на небесата; той е близко до Бога и от него не може да се очаква зло, както и той сам го заявява в текста: „ От мене зло няма да те сполети.”

    А лисицата символ на земното, на нисшето, на хитростта и измамата си изкопава дупка в земята, в корените на дървото. Тя е свързана със земното, с материалното. Тя може само да гледа нагоре към орела, но не може да го стигне.

    В самото начало на приказката ставаме свидетели на едно чудо случващо се всеки ден – раждането. Орелът си излюпва малки, а лисицата си ражда лисичета. И като всеки родител и те заявяват, че ще се грижат за децата си, че няма да допуснат никой зло да им стори. Но още тук се прокрадва съмнението, че нещата няма да бъдат такива каквито ги очакваме и това съмнение е изказано, чрез думите на лисицата: „Съседе, да не се пошегуваш да изядеш някое от децата ми…”. Животното, което по принцип е лошият герой в повечето приказки тук хвърля сянката на съмнението върху символа на висшето, духовното, царствеността. Но от друга страна една майка закриля своите чеда, иска да ги опази от злото и изказва най – вярното и най – болезнено твърдение за всяка майка: ако нещо се случи с децата ми, няма да простя на виновника. Тук няма място за прошка, това зло ще е твърде голямо за преглъщане. Повествувателят ни обговаря неписания закон, че майката не може да прости на този, който стори зло на децата й. Съществува и паралелът, че обръщението на майката – лисица е към бащата – орел. Те са в еднакви житейски позиции и те са тези, които създават, отглеждат, пазят и учат малките си.

    И  в начало всичко е наред: доброто е на лице, създадена е хармонията, създадено е новото начало, чрез раждането на децата и тази хармония е подкрепена и с обещание за не сторване на зло изречено от бащата. Имаме дадена бащина дума. Но обещанието е забравено, бащината дума е погазена и именно той – орелът – баща разрушава хармонията, като прави непростимото: улавя, убива и нагостява орлетата си с лисичето. Символът на духовното, възвишеното, божественото извършва престъпление. И то най – голямото: отнема животът на дете. Няма ги устоите, на които се крепи предишният свят; представите за добро и зло, доблест и хитрост, лъжа и истина се размиват. Местата на героите се сменят. Орелът става измамник, крадец. Той е този, който потъпква думата си, принизява се и върши непростимото зло и то няколко пъти „докато лисичката останала без лисичета”. Сякаш, за да затвърди представата за злото, за лошото, за преобърнатия морал и ценности, докато се стигне до твърдението на повествувателя: „ Орелът, научен да живее от кражби…”.

    А лисицата, която пред – знанието ни сочи, че трябва да е лошата се превръща в жертва, в майка – мъченица. Тя не нарушава хармонията; тя спазва обещанието си – не посяга на чуждите рожби. Но спазва и заплахата си „няма да ти простя”, ако нещо се случи с децата ми. И я виждаме като майка, която страда и която си мечтае да отмъсти на извършителя за стореното зло: „ Натъжила се тя и често седяла пред дупката, поглеждала към недостижимото орлово гнездо, въздишала и си думала:

    - Ах, защо не мога да хвърча! Не много високо, колкото до орловото гнездо!”

    Тя просто иска възмездие, иска наказание, иска орелът да почувства нейната болка. И Бог чува молбите й и праща своето наказание, наказва божия пратеник – орела, чрез огъня, който опустошява гнездото му и изпича орлетата му. Огънят се разгаря от „жив въглен”, създадена е препрадка към това, че нещо живо ще предизвика смърт. Лисичетата са били изядени живи, а живият въглен, че изпече орлетата.

    Хармонията е възстановена, възмездието е налице, няма прошка, орелът е наказан за стореното зло и то не само морално, но и физически – крилете му са опърлени. Той вече не може да се рее из небесата, а само се вие над дървото, което е било дом, а се превръща в място на изкупление за сторения грях. Птицата е зазимена, няма го духовното, погубено е от материалното. Опозицията „горе – долу” е разрушена, останало е само „долу – земното”, корените на дървото и лисицата е техен пазител. На нея не й е отнета възможността за дом, за създаване на ново семейство. Тя е носител на женското начало, на майчинството. Нейната дупка е в корените на дървото и оттук и алюзията със семейното дърво с това, че всеки род си има корени. Лисицата е получила утеха: злодеят е наказан и тя може да започне отново, на чисто.

    Злодеят е наказан с най – голямото наказание: рожбите му са изгорели живи и той е причината за тяхната смърт. На него никой не му е сторил зло. Алчността, кражбата, нечестността го е погубила. Наказанието е двойно: орелът губи рожбите си и трябва да живее с вината, че той ги е убил, защото „живият въглен” е пренесен с откраднатото от него месо. Божието наказание идва чрез най – кроткото животно агнето, което              най – често се пренася в жертва на Бога. Орелът посяга и на него и именно то пренася „живия въглен”. Бог наказва за това, че              най – висшето, най – одухотвореното, най – царственото,                   най – близкото до него животно погазва всички писани и неписани закони; че то разрушава хармонията, че размива моралните норми и представи. Но тя хармонията трябва да бъде възстановена; доброто трябва да победи и побеждава дори с цената на най – свидното – живота на децата.

    Приказката на Елин Пелин преобръща пред – знанията ни, създава ни нови символи, обговаря досегашните им значения по нов начин, но ни казва и големи истини: няма ненаказано зло; доброто винаги побеждава, дори ако цената е висока за това; любовта на майката е велика, а клетвата й силна; хармонията в света се запазва и нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

    „Орелът и лисицата” – една приказка за нещата от живота; за доброто и злото; за лъжата и истината; за престъплението и наказанието… една приказка с очаквано – неочакван край; една приказка за майчината любов, излъганото доверие и божието наказание.

    „Орелът и лисицата” – приказка за разрушената и възобновена мирова хармония… Приказка изговаряща поговорките „ Желаеш ли чуждото, загубваш своето” и „Стореното зло, тройно ти се връща”.