Операционни системи

  •  

    4. Unix  и други операционни системи. Допълнителни задачи на OС

     

    4.1. Операционна система UNIX

    Операционната система UNIX e разработена през 60 - 70 години в  Bell Laboratories от Кен Томсън. В първоначалния си вариант е била написана на езика PL. По - късно върху проекта работи и Денис Ритчи - създател на С, който преписва операционната система на този език. Още в самото си създаване тя е била предназначена за групова работа. Понастоящем тя е широко разпространена в различни версии и наименования, особено като мрежова операционна система. В частност сървърите в глобалната мрежа Internet работят под управлението на  UNIX.

     

    4.1.1. Функции на операционната система и особености

    Операционната система е набор от програми, които координират работата на компютърния хардуер и софтуер. Сис-темата обикновено осигурява функциите, показани на фиг. 4.1.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Комуникациите се отнасят до способността на един компютър да взаимодейства с други компютри или терминали за пренасяне на програми или данни.

    Времеделенето е начин за осигуряване на няколко потребителя да изпълняват програми от различни терминали едновременно. Тази особеност е характерна само за по-големите операционни системи. Тази функция се реализира от програмата диспечер UNIX, която позволява на отделните процеси да се конкурират за времето на централния процесор като по този начин се реализира мултипрограмен режим на работа.  Мултипрограмирането е квантоване на времето между група от едновременно изпълнявани процеси. Спирането и възобновяването на процеса  се извършва много пъти за една секунда, поради което се създава ефект на непрекъснато протичане на процеса.

    Защита на данните. Средствата за защита на данните охраняват един потребител от друг и операционната система от всичко потребители. Основната функция на защитата е осигуряването на достъп само за оторизирани потребители до компютъра и данните му, както и предпазване от неправомерни действия от тяхна страна. Повечето системи, които не използват времеделение, имат малка или почти никаква защита, тъй като с тях работи само един потребител.

    Всички потребители, които имат разрешен достъп към системата, се отчитат в специален файл /etc/passwd. В него се съхраняват всички пароли на потребителите. Интересното е, че този файл може да бъде прочетен от който и да е потребител, но това съвсем не значи, че паролите стават достъпни, тъй като те се съхраняват в надеждно кодиран вид. Всеки потребител се снабдява с целочислен идентификатор и парола. При включване към системата UNIX изисква от клиента парола. След нейното въвеждане се извършва сравнение със съхраняваната в споменатия файл парола, като се използва идентификационният номер на потребителя. При съвпадение на въведената парола със съхраняваната се разрешава достъп до определени ресурси на компютърната система. Съществува възможност за смяна на паролата, още повече, че това се препоръчва да се прави периодично.

    Към избора на парола трябва да се подхожда изключително сериозно. Недобре избраната парола или паролна фраза може понякога да означава пълна липса на защита на вашите данни, т.е. почти така, като при отсъствие на каквато и да е парола. Самият факт, че много потребители избират неудачни пароли, предоставя на хакерите прекрасна възможност да се разровят във вашата лична информация. Една от компютърните легенди гласи: Извършената веднъж проверка показала, че сред потребителите на  големи многопотребителски компютри, ще се намери поне един, който да работи с паролата “Susan”.

    Лоша може да се счита паролата, при избора на която е използвано нещо от даденото по-долу:

    - което и да е собствено име;

    - която и да е дума, която се намира в някакъв речник;

    - идентификатор на потребител, който е назначен за вас от системата или копито и да са негови вариации, например, разместване на буквите и др.;

    - която и да е рождена дата;

    - един и същи символ, повторен няколко пъти;

    - който и да е ред от символи с дължина по-малка от 6 позиции;

    - първата попаднала на очите ни парола, която сте видели в ръководството за избор на надеждна парола;

    - парола, която е била установена на вашия компютър преди от някой друг.

    Вие мислите, че  любимия ви цитат от любимото ви четиво  на никой друг освен на вас не ви харесва? Или, че никой друг няма да го използва като паролна фраза? Това е абсолютна заблуда. Сериозните похитители и хакери си правят цели списъци от популярни паролни фрази. Ето защо такъв един ваш замисъл е в значителна степен предсказуем и незащитен.

    За да се избере паролна фраза най-добре е да се отиде в публичната библиотека. Изберете момент когато сте сами в залата и вземете от първата ви попаднала полица първата ви попаднала книга. Не обръщайте никакво внимание на нейното заглавие и нейния автор Затворете очи и отгърнете книгата на произволна страница. Посочете веднага, без да се чудите палец първото попаднало ви място от страницата. Сега  отворете очи и препишете изречението посочено от палеца ви. След това отидете към други стелаж и по същия начин изберете второ изречение. За по-голяма секретност добавете още едно изречение. Тези изречения, събрани в един израз ще бъде и вашата паролна фраза. Запомнете я, а хартията, на която е била написана изяжте или скрийте  на подходящо място (Помислете си все пак дали е нужно да записвате някъде паролата и къде да я съхранявате). Имайте така също предвид, че повечето от шифриращите програми изискват паролата да се въвежда всеки път по един и същи начин, т.е. с една и съща пунктуация (интервали, специални знаци, големи и малки букви и т.н.).