Одитни комитети - възникване, развитие, функции

  •  

    КАЗУС

     

    ПО

     

    Финансов одит

     

    Одитни комитети.

    Възникване. Развитие. Функции

     

    Уводна част

    Думата „одит” е от латински произход и означава „слушам”, „изслушвам”. Първоначално одиторът е лице, което трябвало да изслушва отчетите на длъжностни лица. В по-късен етап функциите му постепенно стават контролни. Редица автори дават различни тези.

            Като обобщение на тезите, одитът е процес, при който компетентен и независим експерт събира и оценява информация, подаваща се на количествена и качествена оценка и се отнася към съответната система, за да определи и изрази в своето заключение степента на съответствие на тази информация с предварително определени критерии.

            Целта на независимия финансов одит е да се даде независимо одиторско мнение за достоверността на финансовите отчети. Формирането и изразяването на независимо одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти (МОС).

            Основните принципи, които ръководят одиторите са: независимост, обективност и безпристрастност, компетентност, конфиденциалност, професионализъм, почтеност, отговорност и познаване и прилагане на професионалните стандарти.

            Източници на одита са нормативни актове издадени от държавни органи (Народното събрание, Министерския съвет, Министър на финансите, Общински съветник и пр.), също и задължителни стандарти, утвърдени от международни и национални организации, Конституцията на република България, законите и подзаконовите актове. Международни източници на одита са международните счетоводни стандарти и международни одиторски стандарти. Тук можем да включим и Етичния кодекс на професионалните счетоводители (ЕКПС), който повишава доверието на потребителите и обществото към одиторската професия. Международните одиторски стандарти (МОС) обхващат всички основни, съществуващи и настоящи аспекти на финансовия одит. Тук са представени всички процедури на одита и одиторски услуги.

            Функциите на одита имат контролен характер.

            При организирането и провеждането на одитната дейност се използват различни методи, които могат да се разделят на две основни групи: с организационно-методологичен характер (моделиране, наблюдение, програмно-целево организиране, математически, статистически и др.) и свързани с поведението на личността и колектива (дедуктивен и индуктивен; за пряко и косвено въздействие, ситуационен, нормативен и др.).

            Към специфичните методи спадат сведенията, обясненията, справката, инвентаризацията, документни проверки, фотоснимки, експертизи, икономическият анализ и др.

            Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, не само когато това е определено в закон, но и по искане на собственици, държавни органи, банки и други потребители на финансова информация.

    Одитният процес е съвкупност от различни процедури за осигуряването на необходимите одитни доказателства и той преминава през отделни етапи в рамките на определен срок.

    1.     Планиране за предварително проучване – одиторската  работа се програмира в зависимост от целите и обхвата, методите  за  проверка,  познанията за дейността, оценка на рисковете и пр.               

    2.     Осъществяване на одита –  тук  се  включва  пряката  одиторска  работа  и

                  оценка на получените резултати.

    3.     Приключване на одита (докладване)тук  е  обобщаване и  систематизи-ране   на    резултатите   и    излагането  им  в    доклад. Одитниядоклад се представя на ръководството на предприятието.

     

    Съгласно чл.9 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФЛ) одитът се осъществява въз основа на договор между предприятието доверител и дипломирания есперт-счетоводител, като физическо лице или чрез негово предприятие или специализирано одиторско предприятие. Договорът се оформя в съответствие с изискванията на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).