Общуване и конфликти

  •  

     

    ОБЩУВАНЕ И КОНФЛИКТИ

     

     

    Имам приятелка, която работи в малка рекламна фирма. Впечатленията ми бяха, че отношенията с колегите й са неформални, често обядват заедно, пият по кафе през почивките.От известно близката ми е подтисната, без настроение, дори сприхава. Във всяко изречение търси подтест за нещо обидно, а мнителността й започва д а прави и на други наши приятели. Неколкократните разговори най-сетне се увенчаха с успех. От нея разбрах и проблемът й – винаги в компанията, тя е тази, с която останалите се шегуват.  Чувствата, свързани с това за нея са доста неприятни и я карат да мисля, че не я възприемат несериозно. Не мога да намеря в поведението си конкретна причина, която ги провокира”, оплаква се тя. Помоли д а я посъветвам как да накара колегите си да спрат с шегите си, без да предизвиква излишни конфликти с тях.

    Друг пример. Напускането на служител обикновено поражда редица въпроси. Питаме се: “Защо си тръгва? Къде отива? Какво го подтикна? Какво сгрешихме?” и търсим отговорите, за да реагираме по подходящ начин при следващ подобен случай.

    Какво всъщност се случва?

     

    Конфликтите през последните 20-на години са част от ежедневието на българина. Те, за съжаление, започват д а се зараждат у него от детската възраст на т.нар. поколение в преход. Неизбежно обаче не само хора от по-старото поколение, но и по-млади хора, все по-често си задават въпросите: “Защо? Какво става между нас хората? На какво се дължи това изнервено общуване помежду ни? Защо при сблъсък с чуждо на нашето мнение реакцията поражда конфликти?”

    Конфликтът е поле на изучаване от различни науки – психология, социология, философия, педагогика , политически, право, военни, исторически. Подходите към него са много и различни. Конфликтът е обект на изследване и на различните психотерапии. Психотерапевтите разглеждат това явление по-скоро като неделима част от човешкото съществуване и се опитват да разкрият градивната сила на конфликта за личностното израстване на човека и психологическия му баланс.Позитивната психотерапия свързва формирането на конфликта с развитието на способностите на индивида и неговия жизнен път.

    Философът Кант казва: „Постъпвай така, че да използваш човечеството както в свое лице, така и в лицето на всеки друг, винаги като цел, никога само като средство”. Той определя щастието така: „Състоянието на едно разумно същество в света, в чието цяло съществуване всичко става според неговото желание и воля, и следователно почива на съгласуването на природата с цялата негова цел...”. Значи, ако човекът позволи природата да стане цялата негова цел, той би станал неспособен да постави цел на собственото си съществуване, съобразно която да използва природата само като средство, а не като цел. В резултат на това възниква конфликтът – вътрешен или с околните.

    В подобни случаи проличава умението човек сам да си поставя свободни цели и да използва природата като средство. Това е к у л т у р а т а и единствено тя може да бъде последна цел. Кант обаче уточнява, че става въпрос за култура на възпитанието, която е в основата на автономията на волята и се състои в отстраняването на цялата материя на искането, „в освобождаването на волята от деспотизма на желанията”, които пораждат конфликти.

    Мигел де Унамунопъксмята, че жизненото състояние  е нещо много просто и тъкмо поради това много сложно. Това означава, че ние сме в състояние да се спрем, да се отърсим от страстите и емоциите и да започнем да осъзнаваме нещата около нас от самото начало, от най-очевидния и достоверен факт. Много е сложно да умееш да се взреш във всяко нещо около теб, да видиш неговия собствен смисъл, идеята на неговия живот и съществуване, да изпиташ съпричастност към това, което става чрез разума си, но не в непрекъснато недоверие, което е една от причините за пораждане на конфликти.

    Конфликтът е част от ежедневието ни

    Той провокира, нарушава спокойния ход на събитията и мислите ни, обръща установеното течение на нещата, кара ни да се пренастройваме на нова вълна, да погледнем на събитията, нещата и хората с други очи. Той буди мислите ни и взривява чувствата ни, за да покаже, че нещо не е и не може да продължи, както преди, и че имаме нужда от промяна.

    Конфликтът, според Д. Деуей, е част от живота ни и без конфликта, той ще е един отрязък от време, в който нищо не се променя, защото за да се промени, някой трябва да не е съгласен с нещо. Да опонира на друг. Да му се опълчи. Да направи усилия да защити идеята си. Да противопостави позицията си на съществуващите и да намери аргументи в нейна подкрепа. Да спори. Да е готов да отстъпи или обратно, да отиде до край. Конфликтът е двигателят, който кара нещата да се случват, и това е в реда на нещата, когато в спора се признават не аргументът на силата, а силата на по-добрия аргумент.

    За съжаление, конфликтът е норма на нашия живот. Той се превръща в патология, когато започваме да прибягваме към сила и принуда за решаването му. Точно като такъв определям конфликтите, които тресат страната ни от две-три седмици насам. Наяве излезнаха престъпно преплетени конфликти на интереси между представители на държавната власт. Корупционните схеми в България през годините на прехода периодически пораждаха патологични конфликти, но никога те не бяха достигали подобно ниво. Подобни примери практиката ни предлага, за съжаление, всекидневно на по-ниски равнища, така че мога да обобщя, че страната ни живее в един постоянен стрес причинен от подобни по-дребни или по-едри конфликти, непреодолими за решаване засега, поради изкривеното общуване властизбиратели.

    Предмет на моята работа са междуличностните конфликти, които имат не само своята психологическа база, но и механизми за разрешаването им. 

    Същност на конфликта

    Понятието “конфликт” води етимологията си от латинския термин “conflictus”, който означава сблъсък.

    Конфликтът е форма на проявление на противоречията – универсален и вечен човешки и обществен феномен, базиран от динамичното взаимодействие между най-малко две противоборстващи страни, причинени от различни интереси, потребности, цели, ценности, мнения и недостиг на ресурси, в който се използват средства от различно естество за достигане на целите и удовлетворяване на интересите, завършващ с победа, поражение, компромис или взаимоприемливо решение.