Образът на мечката в българския фолкор

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

    тема : Образът на мечката в българския фолклор

     

     

        Мечката е животно , което е обект на култова почит . За българите мечката е зооморфен митологичен символ на плодородието и майчинството .

        Според етиологичната легенда мечката е произлязла от момиче . Една зла мащеха вечно пращала доведената си дъщеря на реката и я карала да пере черна вълна , докато побелее . Злочестото момиче се помолило на Господ да я избави от бедата . Бог посъветвал девойчето да метне вълната на гърба си и го превърнал в мечка . Затова мечката ходи изправена и лапите и са като човешки ръце .

    В чест на мечката се почита Мечкинден / Андреевден / . Преданието разказва че веднъж , когато св. Андрей орал нивата си , една мечка дошла от гората и изяла вола на светеца . Той я хванал , обуздал я и я впрегнал в ралото . Според друг вариант св . Андрей бил самотен пустинник в планината . Той опитомил една мечка , яхнал се на гърба й и така сляъл до близкия манастир , за да присъства на религиозната служба . Затова светецът се тачи като господар на мечката . На неговия празник жените варят царевица и я хвърлят през комина нагоре с пожеланието : “ На ти , Мецо , кукуруз” . На Андреевден младите булки не работят нищо , за да забременеят . Вярва се , че мечката излиза от леговището си напролет – на Благовец или Гергьовден тя се изкъпва в реката , след което народната традиция позволява къпането във вироветв и потоците . Д о късна есен по селата обикалят мечкари . Идването на мечкар с мечка е добро предназнаменование , то е знак за дебела снежна покривка , за здраве и обилна реколкта . Болните се оставят да бъдат прескачани и тъпкани от мечката . Жените вземат няколко косъма от меча козина , която се смята за особено лековита . С тях се кадят урочасаните и уплашени деца . Представите за мечката като символ на плодовитост и раждаемост / на земята и на жената /  намират израз в обредността на българите . Персонажите мечка и мечка са типични за кукерските игри и за карнавалните обичаи . Преди сватба годеницата се преоблича като мечка и изпълнява своеобразно обредно хоро с останалите девойки . С помощта на мимиката и танца тя пресъздава мита за превръщането на момичетата в мечката , която е преследвана от ергени или турци . Обредът е известен като момино оро .
         В българския фолкор представите за мечката корелират с вярата в змея и чумата . Едно от най – честите превъплъщения на горската или планинска змеица , която е влюбена в овчаря , е в облика на мечка . Щом мечката се доближава до него , тя се превръща в чудно хубава мома “ със златни фустани ” .

        Друг песенен сюжет разказва за Господ , който изпраща чумата при хората и я съветва да се появи пред тях като мечка стръвница . В народните приказки мечката е наречена ласкаво Баба Меца и в повечето случай е олицетворение на тромавата сила , непохватността и глупостта .

       Култът към мечката е един от най – старите . Още от епохата на палеолита се откриват амулети от мечешки зъби и нокти . В българските поверия мечката е враг на вълците .

       Мечката се намира на границата между човешката и животинска природа: като положително същество с човекоподобна същност като “ свой ” / някога било човек / и като същество към животинския свят чужд” / стопанин на гората / . Поради своята двойствена природа тя е междинно звено между членовете на противопоставянето свой – чужд .

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Неблагодарната мечка

     

    Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата - мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.

    - Какво правиш тука, Мецано? - попитал дърварят.

    - Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш? - ще ти дам, каквото искаш?.

    - Как да ти помогна? - замислил се дърварят.

    - Спусни ми една стълба в ямата - подсетила го мечка­та, - по нея да изляза.

    - А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата - отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата В дълбоката яма.

    Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън.

    Отървала кожата.

    - Казвай - рекла тя на дърваря, - какво иска да ти дам, задето ми спаси живота?

    - Нищо не искам - отвърнал дърварят, - не е голяма работа, една ритла съм ти подал.

    - Без нищо не може - рекла мечката. - Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.

    "Защо да не го взема" - рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:

    - Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.

    Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.

    -Тате, какво ни носиш в делвата?

    - Нищо няма - отвърнал дърварят, - делвата е празна.

    Като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли - децата го усетили и захванали да му се молят:

    - Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!

    Селянинът си помислил тъй: не е хубабо аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става.

    Слязъл в зимника, изнесъл делвата и казал на децата си:

    - Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата.