Образът на крепостническа Русия в романа 'Мъртви души' на Н. Гогол

  •  

     

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

    по

     

    Руска класическа литература

     

    Тема: Образа на    крепостническа Русия в

                                романа „Мъртви души” на Н. Гогол

     

     

    Николай В. Гогол  е огромен къс от руското битие.Единствено той в руската литература създава школа – натуралната школа.Самобитният руски писател създава нов стил.Гогол е основоположник на критическия реализъм като осъзнат художествен похват за отразяване на социалните противоречия в руската действителност.Своеобразието на  критико-реалистичнияму метод като нов етап в развитието на реализма се определя от умението на Гогол да изобразява „ пошлостта на пошлия човек” така, че и най-незначителните на пръв поглед неща да бъдат забелязани от всички.Той се налага като писател-новатор със собствен художествен стил.Важна роля за развитието му като творец имат прекараните в Нежинската гимназия за висши науки.От голямо значение за идейно-творческото му развитие е силният интерес към работата на Пушкин и Рилеев.Те са първите му учители в областта на литературата.Пушкин му подарява сюжета на произведението, което се счита за връх на художествените постижения на Гогол, а именно „Мъртви души”.Сюжетът дава възможност на автора да разобличи основното обществено зло на крепостното право, превърнало човека в стока, с която може да се търгува и приживе, и след смъртта.Основната тема е животът и бита,нравствената и психическа деградация на господстващото съсловие.Шедьовърът „Мъртви души” не е случайно явление нито за Гогол, нито за руската литература, защото бележи постъпателното й движение към мащабните форми на отразяване на живота – една, от които е романа.

         Романът-поема „Мъртви души” е една от най-мащабните и социално значими произведения на руската литература от първата половина на XIX в..Той може да се сравнява само с романа в стихове „Евгений Онегин” на Пушкин. Определя се като роман-поема, защото притежава мащабност на романа, а лиричните отстъпления го доближават до поемата.Състои се от отделни очерци за помешчици, които са свързани от основния сюжетен герой – Чичиков, а широко място заемат социално-битовото описание. Вниманието на Гогол е насочено към съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия.Той слива две художествени стихии – на помешчическа Русия, която е на повърхността на повествуванието  и на народна Русия, която е лирически подтекст на поемата.Това налага контраста като като водещ художествен  принцип в „Мъртви души”.

         Въвеждането на героите също е изградено върху контраста.Главното лице се запознава с тях като следва низходяща и контрастираща градация по отношение на героите помешчици.Всеки нов герой представлява по-висока степен на човешкото падение.Започва с Манилов, в когото има нещо човешко и завършва с Плюшкин, който е изгубил физическия и духовен човешки образ.

         Манилов е първият герой, с който Чичиков се среща, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представите на големците в града като „приличен човек”.Още с първия помешчик се долавя комичния контраст между общественото положение и духовното нищожество на героите.Образът на Манилов е в резултат на паразитния живот, който води.Той е вредна персона, живееща на гърба на селяните.Този сладникав, идеен мечтател е може би най-безобидният образ до края на романа:

    „Чертите на лицето му не бяха лишени от приличност, ала в тази приятност сякаш беше притурено много захар;в маниерите и обноските му имаше нещо угодническо, което търсеше разположение и познанство.”

    Манилов е един мислещ се за философ човек, празен фантазьор, който често си мечтае за неща, които няма да реализира – „…впрочем всички тези проекти така се и свършваха само на думи…”.

         Градацията продължава със следващата помешчица, на която попада героя – Коробочка ( от руски „кутийка”):

    „… една от ония бабички, дребни помешчички, които вечно се оплакват от неплодородие и загуби и държат главата си малко приведена настрана, а все пак кътат малко по малко парици в платнени торбички, пъхнати из чекмаджетата на скриновете.”.

    Тя е стисната и ограничена вдовица, за която светът се простира само в пределите на имението й.

         Следващият герой контрастира както на глуповатата Коробочка, така и на добродушния Манилов, а именно Ноздрев. ”Нозрев е човек-отрепка”.Той е безцеремонен и нагъл лъжец, който постоянно участва в скандали и се занимава с някаква дейност (играе карти, „трампи всичко каквото и да било, с всичко, каквото искате”).Неуморната му жизненост е неговата отличителна черта.Този образ в сравнение с предните два е много по-вреден в социално отношение като рожба на крепостническия строй.

         Собакевич е друго явление.Пример за умелото използване на принципа на художествениконтраст от Гогол е противопоставанято на Манилов и Собакевич.В образа на Собакевич  се налага животинското начало:

    ”Когато Чичиков погледна Собакевич  отстрани този път той му се видя  много приличен на мечка от средна големина.”

    Той е умен, хитър, но груб, практичен експлоататор.Прилича не на човек, а на мечка.Мечешкото във физическия му облик се допълва от обилното хранене и негативизма към всички:

    „Знам ги аз тях:всички са мошеници;целия град е такъв.”.

         Накрая се среща с Плюшкин. Името му и производната от него дума „плюшкиновщина” са навлезли в езика като нарицателно за крайно патологично скъперничество.Той е руски помешчически, чийто образ олицетворява най-низката степен на човешкото падение.Плюшкин е олицетворение на скъперничеството, унищожило дори външния му човешки облик.В неговия външен вид  авторът е отразил цялата психологическа и морална същност на героя.С него завършва галерията от портрети на помешчиците.Чрез тези помешчически собственици – хора, душевно опустошени, без обществени прояви и културни интереси, сраснали се с бита си, Гогол обрисува общата картина на крепостническа Русия.В представителите й  авторът не открива нито един перспективен образ, което разкрива ръководителите на крепостническа Русия като нравствено осакатени човешки души.С темата за народа писателят иска да разобличи руската крепостническа действителност, която убива народа.Той е тази птица тройка, която лети напред и всички народи и правят път.По този начин Гогол противопоставя помешчическа и народна Русия.Положителните образи(„живите” души) са  хората от народа – умрелите селяни на Собакевич и избягалите от Плюшкин.Те разкриват таланта и трудолюбието,острия ум и духовната сила на руския народ.Отношението на Гогол  към него е изразено в лирическите отстъпления, които рязко се отличават от художествения стил на останалата част на произведението.Наситени са с емоционални обръщения,възклицания и тържественост на речта.