Образът на кариериста в романа 'Бел ами' от Мопасан

  •  

    „Образът на кариериста в романа „Бел ами” от Мопасан”

     

     

    Романът на Мопасан „Бел Ами” е сътворен през време, когато във Франция се случва един нов и литературно реализиран период. Творбата е плод на модернизма, на натурализма. Определено бихме могли да кажем, че с това си произведение авторът е успял по един разбран начин да демонстрира какви са порядките на френското общество през 70-те и 80-те години на 19 век. Мопасан е автор, който умело успява да се придържа към собствения си литературен възглед, изобразявайки „Бел Ами”. Също така смело можем да твърдим, че Мопасан има една изразено повишена чувствителност към обратите на съдбата на хората, както и към живота на обществото като цяло. Като свидетелства в подкрепа на това изказване ще трябва да споменем  подходът, който Мопасан притежава по отношение на изследванията, които прави на психологията, която персонажът има, както и, че Мопасан обрисува нравите на обществото – това той прави чрез своя стегнат повествователен стил.

    Начинът, по който бива изобразен главният герой на романа, е напълно в съответствие с моралните ценности, които обуславят френското общество за времето, в което се представя. Мопасан успява във времевата граница от около три години (това е приблизителната продължителност на действието на романа „Бел Ами”) ,  да ни запознае с „развитието” на Жорж Дюроа. Срещаме се с човека, който умело, хитро и безапелационно печели всичко в живота си с цената на редица измами и лъжи, Дюроа е не само показател за това как един човек тръгва от нищото и се издига, а е и ясен пример за това как чрез наглостта, пошлостта и цялото си лицемерие и аморалност успява да достигне позицията в обществото. Прави го по начин, който е угоден за него и му е лесно да го постигне.

    Жорж Дюроа е образът на кариериста, представен ни от Мопасан, но освен това, той е и образът на човека, който е морално деградирал, не знае какви са човешките ценности или по-скоро не желае да ги познава. Дюроа е пример за една малка частица от цялото общество и чрез него ние успяваме да съзрем какво представлява всичко зад фалша, в какво всъщност се състои този фалш. Жорж Дюроа е типичният за епохата, на която е представител кариерист.  Неговата идея или по-скоро хрумването му да стане един ден депутат, назрява от това, че той осъзнава, че съществува възможна връзка, която е корупционна между вестника, в който той работи „Ла ви франзес” и кръговете, които са си обособили банкерите и депутатите.

    Сюжетът, който Мопасан разглежда в „Бел Ами”, се разделя на две части, които са равни – в първата Дюроа е пасивен, защото той все още изучава занаята, който иска да има, а във втората самият той е двигателят на действието, т.е. той успява да приложи онова, което е успял да научи в самото начало.

    Наред с действията на Дюроа, които са посветени на неговото развитие в кариерата, върви и една друга тема, която като част от идейните линии на произведението е и водеща за живота във френското общество. Става дума за това, че Дюроа освен ревностен кариерист е описан и като прелъстител. В неговия случай двете неща се развиват паралелно и едното води до появата на другото, те просто не могат в случая на младия мъж да бъдат разглеждани поотделно, тъй като по този начин Мопасан успява да демонстрира, но и да внуши какви са порядките на времето и докъде може да достигне един човек завладян от желанието си да се издигне в обществото.

    Случва се така, че истинското щастие, такова, каквото го търси героят на Мопасан Жорж Дюроа, бива сведено единствено до това да се постигне кариера, която да предизвиква завист, в живота си да разполагаш с пари и да се радваш на леките удоволствия, които ти предоставят предните неща. Биват оставени настрана всички човешки чувства и преживявания, които могат да бъдат определени като обикновени, но носещи радост и се отстъпва място на жаждата за власт, която е част от пътя, който Дюроа (и не само той) трябва да извърви. Усещането и потребността от изкуство, вкусът към красивото и истинското са забравени, защото има нещо друго, което може и заема предните позиции в съзнанието на човека като герой на Мопасан, но и като реалния човек на Третата република на Франция, а именно – безскрупулността на обществото, което е осквернило само себе си и е насочило вниманието си единствено към лесно постижимите неща, които могат да бъдат купени с пари.

    По целия път, който Жорж Дюроа трябва да измине, за да се превърне в част от онези, които стоят на върха на пирамидата, той се среща с редица жени, които са част от плана му да се превърне в нещо повече от дребен канцеларски работник. Един по един женските образи, които се появяват в „Бел Ами” са изпълнени  с такива качества, които единствено бихме могли да определим като отрицателни. Чрез изградените женски образи от Мопасан, читателят може да придобие по-ясна представа за това какъв е Дюроа още повече. Освен това тези женски образи са в такъв синхрон с образа на младия кариерист, че бихме могли даже да сметнем, че Мопасан е успял толкова добре да ги напасне, че да не остава никакво съмнение по отношение на това дали те заслужават измяната и ползата, която Дюроа взема от тях.

    Ги дьо Мопасан умело изгражда образа на Жорж Дюроа, като го прави по вертикала. Започвайки от най-ниското ниво, с което главният герой ни е представен, той постепенно се опитва да достигне върха на своите желание без да се спира пред нищо. И, за да може да се измъкне от мизерията и да постигне лукса и ненадминатите удобства на своето въображение, Дюроа не намира причина да се спре в нищо от случващото му се. Той иска да има луксозен дом, защото живее в една толкова бедна квартира, а от собствената си красота Дюроа се насочва смело към парижанките, които биха могли да му осигурят желаната компания. Ето защо казваме, че той, образът и действията на главния герой на романа са изцяло насочени по вертикала. Дюроа може и да си спомня по пътя нагоре как е тръгнал, но изтласква колкото може по-надалеч тази така неприятна му мисъл.

    И все пак трябва да се каже, че в самото начало на личния път на Жорж Дюроа, неговите намерения са относително добри. Но има качества, които са твърде далеч от неговата особа, липсват му волята и трудолюбието така необходими, за да се изкачи по стълбицата на успеха. Поради липсата на тези качества у Дюроа, той необезпокояван преориентира деянията си, които биват изключително измамни, в сферата на журналистиката. Постепенно, обаче той прехвърля своите измамни намерения и в сферата на политиката и на финансите.  Но какъвто и да е бил успехът му в тези области, то неговите най-големи успехи са свързани със създанията от женски пол. Дюроя умело успява да превърне жените около него в инструмент на собствените си желания.

    Но не бива да ограничаваме постиженията, които има авторът по отношение на своя главен герой, защото заслугите на Мопасан имат определено по-широко внушение от това да покажат единствено упадъка и напредъка еднолично. Вниманието ни трябва да се насочи натам, накъдето го и води самият Мопасан. Именно чрез този образ, образът на Жорж Дюроа – завоевателят на женските сърца и кариеристът, авторът създава общата, цялостната картина на битуващите нрави в обществото, което притежава своите издребнели идеали, на моралния разпад на това същото общество, където основното е да се търсят насладата и удоволствията, а не да бъдат преследвани цели, които биха могли да се окажат общополезни. В конкретния роман и като цяло Мопасан демонстрира подмяната на ценностната система. Защото на мястото на общия разум действа абсолютното лично задоволяване, на мястото на отговорността се появява изцяло безотговорното отношение във всякакъв смисъл. Образованието и образоваността биват заменени с измамническите идеи, които се оказват много по-лесно достижими и полезни по това време. Целият този морален упадък и егоистично поведение Мопасан вмъква и рисува в живота, в сферите на политиката, медиите, финансите, както и на семейството. Всяка сфера поотделно спомага упадъкът да се затвърди и да продължава всичко да потъва безследно. А заедно всички тези области и хора могат да превърнат обществото в такова, каквото би могло да се нарече безскрупулно.