Образът на жабата в сборника 'Шарена черга' от Йордан Радичков

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

    НА ТЕМА:

     

    ОБРАЗЪТ НА ЖАБАТА В СБОРНИКА “ШАРЕНА ЧЕРГА”

    ОТ ЙОРДАН РАДИЧКОВ

     

     

       Ако си позволим ползването на термина съвременна класика няма съмнение, че Йордан Радичков има правото да бъде между малцината, включени без колебание в тази висока орбита.

       Йордан Радичков е роден през 1929г. в село Калиманица, завършва гимназия в Берковица. Работи като редактор в различни издания - “Народна младеж”; “Вечерни новини” и “Литературен фронт”. Автор е на множество произведения за деца и възрастни, измежду които са: “Прашка”; “Всички и никой”;  “Барутен буквар”; “Нежната спирала”; “Свирепо настроение”; “Ноев ковчег”; “Ние врабчетата”; “Спомени за коне”; “Луда трева”, както и сборника с  разкази за деца  “Шарена черга”

       Сборникът е добре илюстриран, включващ в себе си 24 разказа, които могат да бъдат разделени условно на две: разказващи за жаби и раказващи за други животни и за деца. Разказите за жаби са: “Жабата, която  тврдеше, че е омагьосана царска дъщеря”; “Плешивата жаба”; “Глупавите жаби”; “Малка жабешка история”; “За какво се карат жабите”, всеки от които носи в себе си някакво поучение, основано на житейския опит.

     

     

    Първият разказ, чийто герои са жабите е “Жабата, която твърдеше, че е омагьосана царска дъщеря”. Тук се среща известният мотив са омагьосаната принцеса, която възвърнала човешкия си облик след като била целуната от млад принц. Своята тъжна история жабата разказвала постоянно, но никой не й вярвал, че е омагьосана царска дъщеря. Един ден покрай жабата минал леко пийнал момък, който се съгласил да я целуне, за да развали злата магия. Но въпреки целувката тя не се превърнала в царска дъщеря, а си останала жаба. Така другите жаби още повече продължавали да й се подиграват.

       Жабата в този разказ е олицетворение на големия мечтател, който живеее извън реалността, отказвайки да я приеме. Въпреки, че не  успява да се превърне в царска дъщеря, тя не престава да вярва, че някога е била такава и оттдава всичко на невъзможността да стане човек, тъй като е минало много време.

       “- Изглежда, че магията вече не може да се развали!- рече жабата и въздъхна- Ееех, каква принцеса бях! Сигурно е писано да си остана жаба!”

       Другият разказ от сборника  “Шарена черга” е  “Плешивата жаба”. Тук разглеждани проблеми са любопитството, проявено от страна на жабите и мързелът проявен от страна на човека в лицето на жената. Две жаби решават да отидат до близкото село през нощта, за да не ги види щъркела, с цел да полюбопитстват. Това им любопитство ги отвежда до ведрото с млякото, където едната жаба умира. Преди това вниманието им е привлечено от една мъзелива жена, която по цял ден стои пред огледалото и се гримира, като с това се прави още по-грозна. Тук личи недоумението на жабите защо жената се гримира, а в същото време става още по-грозна. В крайна сметка жабата заплаща за своето любопитство, т.к мързеливата жена решава, че може да я използва в обезмасляването на млякото - дейност с която тя /жената/ трябва да се занимава.

       Следващата история разказана от Радичков е  “Глупавите жаби”, в която става въпрос за жаба, която си купува гащи, но след това ги изгубва простирайки ги без да ги защипе и взема тези на друга жаба. Двете се скарват и разкъсват гащите на две половини и остават доволни от това, че са си отмъкнали поне част от гащите. Тук жабата, която изгубва своите гащи не тръгва да ги търси, взима чуждите и като че ли това е черта присъща на човека, който винаги гледа и посяга към чуждата собственост. Алчността и завистта са качества присъщи само и единствено на човека. Четвъртият разказ в  “Шарена черга” се нарича “Малка жабешка история”. В него се разказва за противопоставянето между младите и стари жаби, за стремежа  на младите да се докажат като дразнят щъркела и за желанието им да преминат в отсрещната локва, която им се струва по-интересна. Между двете локви минава една голяма автомагистрала, наречена от автора “автосрада”, по която се плъзга гигантска “автоламя”.Една вечер младите жаби решават да преминат магистралата, но се отказват като виждат как една тяхна посестрима бива премазана от автомобил. Това е стремежът на младите да се покажат като независими и способни да се справят сами; стремежът им да видят нови по-интересни места. В случая младите жаби виждат, че това е невъзможно, както е невъзможно за някои хора да се справят сами с рисковете на живота, за който те не са достатъчно дорасли. Поведението на младите жаби води до недоумение в редиците на старите:

    “… А през това време старите като Адам и Ева жаби от отсамната локва се обаждаха една на друга с глухите си гласове и се питаха защо младите жаби не си седят в отсамната локва, ами ходят да пресичат автострадата, която ни една жаба не е успяла да пресече! Само за да видят локвата и жабите от другата страна ли?!

       Че какво чак толкова много има да се види в локвата от другата страна? И там  локва, и там жаби!”

       Последният разказ посветен на жабите е “За какво се карат жабите”. Една малка попова лъжичка гледа и се чуди за какво се карат по-старите, а тя просто стои и се радва на опашчицата която има. Неосъзнато от нея самата тя пораства и един ден установява, че е игубила опашката на която се е радвала. Игубената опашка на поповата лъжичка е изгубеното детство по което човек страда цял живот, защото детството е възрастта в която няма нерешими проблеми и за децата всичко има своето логично решение. За поповата лъжичка е необяснимо защо се карат възрастните, докато в един момент без да забележи и тя започва да се кара на другите, които й пречат да намери опашката си и на които им се пречи да открият своите. В крайна сметка се разбира, че всики жаби търсят опашките си.

       От разказа става ясно, че за възрастните всичко стои по-сложно а на тях им се ще да са отново малки и всичко да е просто и лесно, и животът им да е спокоен като този на децата. Затова жабите се втурват да открият своите опашки, които са имали като малки - да открият и върнат своето детство.

    Интересно е и името на сборника - “Шарена черга”, което може да се отдаде на разнообразните истории включени в сборника, чийто герои освен жабите са : котките, агънцето, магарето, пушекът и самите деца, които авторът се е опитал да представи по най-близкия до същността им начин. Въпреки, че на животните са им придадени човешки качества, то те не губят нито за миг специфичното за вида си, т.е те запазват своята идентичност. Неговите герои са част от природния кръгоиврат, естествено и доверчиво те живеят в този кръговрат.