Образната система в романа 'Мъртви души'

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    ТЕМА: Образната система в романа„Мъртви души”

     

    Дисциплина: Руска литература

     

    Мъртви души - Николай Василиевич Гогол

    „Мъртви души представлява връхна точка в творческото развитие на Гогол, най-висока проява на майсторството му като писател-реалист. Заедно с комедията „Ревизор тази Гоголева творба напълно утвърждава метода на критическия реализъм в развитието на руската литература. В сравнение със западните писатели този метод придобива у Гогол особен облик, тъй като е насочен не толкова срещу буржоазните явления в живота, колкото срещу господствуващата все още в Русия феодално-крепостническа система. С „Мъртви души Гогол разширява и разбирането за народност в литературата. Докато при Пушкин то се покрива до голяма степен с понятието за национална самобитност, то в творчеството на Гогол получава определена социална насоченост. Народностният характер на произведението се проявява преди всичко в острата критика на онези обществени сили, които спират развитието на страната, които подтискат и задушават нейните творчески сили. Народностната позиция на автора се разкрива и във вярата му в творческите сили на народа, в съзнанието, че именно той изразява духовната мощ на нацията.

    Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите две части.Авторът определя творбата си като „епична поема в проза”. Руският писател Пушкин дава на Гогол идея за сюжета на романа.Гогол е имал намерението да напише трилогия,пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия.Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни(в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята че трябва да бъде(ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част-Мъртви души.Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г.,като тя излиза от печат през 1842 г.Мътрви души е определян като роман-поема.Роман е,защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления.Поема, защото е наситена с лирически отстъпления,имащи поетична тоналност и патетичност.

    Романът поема Мъртви души не се отличава със сложен композиционен строеж. За негов гръбнак служи пътуването на Чичиков до именията на различните помешчици. Всички случки се групират около тези посещения. Всяка от картините (главите) на произведението показва по една страна от дейността на Чичиков по закупуването на мъртвите души (списъците на починалите селяни), разкрива по някоя съществена черта от характера му, едновременно с това разкрива и характера на един помешчик. Първата глава играе ролята на експозиция (въведение) в действието. В нея се очертават общата обстановка, някои от чертите на чиновниците и помешчиците, с които Чичиков за в бъдеще ще има работа, и се намеква леко за фантастичния замисъл за купуването на мъртвите души. Трите последни глави от първия том пък рисуват чиновническия свят, като се разказват митарствата на Чичиков в различните учреждения. Там е разказано и миналото на „героя” и по такъв начин е дадена възможност на читателя да си изясни напълно както чертите и постъпките му, описани дотогава в произведението, така и да си изработи обща представа за характера и облика му.

    Извънредно голям успех е постигнал Гогол в Мъртви душипри изграждането на човешките характери. Те не са много, но обрисовката им е блестяща, при това твърде пестелива. Героите са взети с такива техни черти и откъм такива техни страни, които ги правят неповторими и незабравими за читателя. Всеки от тях си има ярко очертан личен облик. Той е по своему сериозен, по своему смешен, по своему жалък, има своя неповторима съдба. Не е възможно да се смеси Чичиков със Собакевич, Ноздрьов с Плюшкин или с Манилов. Едновременно с това всеки е типичен, т. е. съчетава черти на определена категория хора в най-съществения им вид и прояви. Всички те влизат трайно в редицата безсмъртни образи на руската и световната литература.Гогол използува за характеристиката на своите герои редица утвърдени вече похвати на реалистичната индивидуализация на образите — портретната и речевата характеристика, битовата среда като средство за изясняване на образа, авторовата характеристика и др. Те получават обаче у него ново идейно предназначение и нова художествена изява. Писателят умело ги прилага като средство за сатиричното разобличаване на руското дворянство, показвайки комичното противоречие между ръководното му обществено положение и духовното му нищожество.Физическият портрет навсякъде хармонира с психологическото съдържание на лицето

    Най-широко и подробно е разработен образът на главниягерой на романа Павел Иванович Чичиков. Чичиков се появява в самото начало на романа и остава там до края. Пред очите на читателя се разгъва целият му живот, като се започне от семейната среда, детството, ученичеството, чиновническата му дейност. Haй-широко и подробно е разгъната дейността му по купуването на мъртвите души. Не случайно Гогол започва обрисовката му от този момент. Това е, защото от него започва изясниването на отвратителната му търгашеска природа. Детските години и семейната среда са описани едва в края на първия том, за да дооформят в съзнанието на читателя наученото за Чичиков дотогава.Чичиков е мрачен герой, безскрупулен и безсъвестен мошеник, измамник и комбинатор. Той е главната мъртва душа в творбата наред е такива като Манилов, Собакевич, Коробочка, Ноздрьов, Плюшкин.