Образи в трагедията „Хамлет” на Уилям Шекспир

  • КУРСОВА РАБОТА

     

    НА ТЕМА : ОБРАЗИ В ТРАГЕДИЯТА „ХАМЛЕТ” НА УИЛИАМ ШЕКСПИР

     

    ХАМЛЕТ

     

        Главният герой-датският принц Хамлет-е основната действаща фигура в трагедията на Шекспир.Авторът използва неговия образ не само,за да осъществи развръзката в сюжета,но и като един интелектуално издигнат младеж,с философско съзнание,който да послужи за пример на поколенията и да разкрие отговорите на всеизвестни проблеми в обществото.В трагедията се наблюдава един сблъсък между представите на стария свят с тези на новото поколение,свободно мислещо,с развито чувство за лична чест и достойнство,повлияно единствено и най-вече от възгледите ,които изповядва Ренесансът.Със своя характер,начин на мислене и изразяване,философски размисли и дълбока самоувереност,Хамлет се превръща в символ на своята епоха,в пример за бъдещите поколения.Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна натура,като личност с големи интелектуална заложби.Той е младеж с изключителни знания,които обаче задълбочават впоследствие неговата трагедия.

    Той усеща, че борбата срещу злото е непосилна задача за сам човек и вижда, че в този свят , злото е повече от доброто.
    Хамлет е смел, умен, но нерешителен. Във това се състой  и трагедията му. Знае, че е призван да отмъсти за баща си , но се колебае , започва да протака и отлага.

    Хамлет е отчаян и това отчаяние го довежда до мисълта за самоубийство. Своите чувства , той изразява в монолога „Да бъдеш или не това е въпроса”.

    По късно той вижда такива неща, който „дори не е сънувал”. Хамлет вярва в хората и доброто , но започва да разбира, че злото е много по – голямо. Той е разочарован най- вече от близките си хора – майка си и чичо си. Предаден от майка, приятели, любима , Хамлет е измъчван не толкова от жажда за лично отмъщение, колкото от мисълта , че злото е навсякъде около нас, но макар и да го вижда не може сам да се справи с него.

    Героят се намира в особено,кризисно състояние. Неочакваната смърт на баща му и женитбата на майка му с неговия чичо-тези скръбни събития стават причина за преосмисляне на всички установени ценности.В този план се откроява въпросът за „лудостта” на Хамлет:защо той се преструва на луд,след като с нищо не улеснява задачата си и дори засилва подозренията към него?Твърде показателна е в това отношение репликата на Полоний: „Че е лудост-лудост,но има система в нея!...”

     

     

    Хамлет страда за погубената хармония в пълнокръвното изживяване на човешките страсти, за нарушената мяра между добро и зло, еднакво властващи над човека и неговия любовен избор. Усеща с цялата болка на мисловните си сетива ограбената, унизена нравственост на времето и света.

        Хамлет е принц,но се държи внимателно,тактично и човечно към по-ниско стоящите.В отношението му към тях няма и намек за надменност и чувство за превъзходство.Дори най-искреният му и доверен приятел Хорацио е човек не притежаващ аристократичен произход,но споделящ и разбиращ възгледите му.Главният герой е представен пред обстоятелствата на една отминаваща епоха,в която родовата мъст е задължителна.За новият ренесансов човек(какъвто е Хамлет)истината е в доказателствата.Това е причината за неговите размисли,монолози и колебания.
    Като цялостна характеристика на главния герой Хамлет,която го прави неоспорим представител на хуманистичните търсения на Ренесанса,читателят би могъл да определи неговата сложност и многостранност.

    Шекспир рисува герой, който пръв е почувствал и осъзнал противоречията между идеалите на хуманизма и ограничените възможности за развитието на човека в чуждия и враждебен на истинския хуманизъм свят. Хамлет е изразител на нарушеното равновесие, носител на противоречието между възвишени идеали и печални резултати. Той е човек с излъгана вяра и неразбрани пориви. Оказва се неподгатвен за бързия ход на живота, объркан от пасивността пред недъзите, в които тъне светът. Хамлет вярва в човека и доброто, но трябва да изживее болката от загубата на любимия си баща и да научи причината за смъртта му, за да се огледа и разбере, че злото наоколо е много по-голямо. Неговата клетва за отмъщение е не само за убития най-добър човек, но и за всички низости.

    Отношението на Хамлет към родителите е следствие от неговото възпитание, формирано от ценностната система на епохата, в която уважението към човешката личност е нравствена добродетел. Влияние оказва и неговата възраст. Бракът на майката е лично разочарование, въз основа на което той прави обобщение за женската слабост.

    В тази сложна борба Хамлет е заставен от обстоятелствата да сложи маска, за да оцелее – преструва се на безумен. И така той действа. Кралят се бои от Хамлет и прибягва до нечестиви средства – използва Хамлетовите приятели Гилденщерн и Розенкранц, които изпитват Хамлет, като му устройват среща с Офелия. В тази безчестна игра е включена и майката Гертруда. Клавдий се убеждава, че лудостта на Хамлет е привидна и решава садбата му – обрича го на смърт. Със своя аналитичен ум Хамлет изобличава приятелите си в лъжа и лицемерие, смъква маската и на Полоний, разочарован е и от Офелия. В развратния свят на ЕлсинорХамлет се убеждава, че умират и любов, и дружба, и честност. Хамлет търси изход, разрешение. Той не затваря очи пред нищо. Острият му и критичен ум прониква навсякъде. Разочарован е от нравите и морала на обществото около себе си и на цялата действителност. Това довежда Хамлет до мрачен песимизъм – безсилен ли е човек да поправи злото по света!

    Срещу този свят на хищници и крадци срещу закона, според който умират невинни хора, Хамлет се чувства длъжен да се бори и така той носи в себе си правдата за света и хората. Смисълът и целта на човешкия живот трябва да се свързва с всяка жизнена проява на човека, с човешката жажда за справедливост и хуманност. По този начин Шекспир доказва едно по- различно, по-смислено отношение към заобикалящия ни свят, една различна философия, за човека и неговото място в живота.

     

    КЛАВДИЙ

     

        Клавдий е движеща сила на интригите в датския двор. За някои директно, за други косвено, но е отговорен за смъртта на всички персонажи в трагедията. Следва да се признае, че Клавдий е умен и находчив, проницателен, имащ не само амбицията, но и възможностите да управлява добре своето кралство. Умее да разбира хората около себе си и да използва техните грешки или преимущества. Очевидно Гертруда ражда в сърцето му истински чувства, той самият се отнася достойно и добронамерено с подчинените си. Полага искрени усилия да привърже племенника си към новото положение. Твърде бързо усеща, че Хамлет е достатъчно прозорлив и поради това може да се превърне в реална заплаха за установеното положение. Подведен от желанието си да задържи престола и запази впечатлението, че е добър крал, той се решава на ново престъпление, за да заличи следите на старото. Вътре в себе си е раздвоен и нерешителен. След първия неуспешен план, вторият се оказва още по-неудачен и в голямото надиграване между чичо и племенник повече загубва Клавдий. В лицето на краля е изобразен характер, в който Шекспир сблъсква големите въпроси и търсения на епохата си. Хората все още имат нужда от Бога, макар че търсят все по-голяма еманципация за себе си. В действията на Клавдий е поставен въпросът за човешката слабост. Вероятно идеалът е търсен в умението човек да отстоява веднъж взетите решения без да се колебае и без да прави половинчати компромиси. Образите на Клавдий и на Хамлет са огледални: колебаещият се Хамлет се оказва силен, за разлика от Клавдий, който, въпреки действеността си, остава колеблив и малодушен.

    В голямата битка с хаоса на времето Клавдий избира владетеля в себе си, а Хамлет - човека. Но и двамата излизат извън „рамката” на времето, извън трагичното настояще на избора. Тоест, и двамата стават излишни и трагично ненужни в пространството на „разглобеното” и „болно” време. Настоящето не им принадлежи. Те остават разделени не само помежду си, но разделени и с трагичното настояще на избор, който им обещава ненужно средновековно минало и ненастъпило ренесансово бъдеще.