Образи и идеи в юношеския роман 'Ян Бибиян' на Елин Пелин

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    по

    Детска литература

     

    Тема: Образи и идеи в юношеския роман „Ян Бибиян” на Елин Пелин

     

     

    Макардетската литература да се отличава със свои черти от литературата за възрастни  по тематика, идейно съдържание и художествени средства, тя е неразделна част от общата художествена литература. Първите решителни крачки в развитието на нашата детска литература се правят в годините след Освобождението на България, когато се създават и по-благоприятни условия за това. Тези първи крачки имат ограничен обсег и са насочени почти изцяло в областта на поезията. Детската художествена литература обаче не може да се развива само с издаването на отделни сбирки и сборници, а има нужда от своите живи органи, от съответни жизнени форми на проява каквито са детските  списанията. От нашите големи имена детски писания са творили Славейков, Вазов, Величков, Елин Пелин и др. Ако  детските творби на първите двама съвсем не са плод на художествено творчество, сухи, без поетични образи, безжизнена описателност и не са интересни за малките читатели, то с появата на Елин Пелин детската поезия поема в друга посока. Той е един от малцината наши писатели, който в едно „късо време” придобива широка популярност не само между възрастните читатели, но и сред децата. Отначало той се явява със своите детски писания в списанието „Веселушка”, а после и в детското вестниче „Чавче”. За кратко време успява да завладее детските сърца и да привлече вниманието на възрастните. Пръв Елин Пелин от българските писатели се отнася много сериозно и с всичкото съзнание да напише и поезия за деца. Той е първият български писател, който се отдава на толкова продължително творчество – четири десетилетия – в областта на детската литература. Ето защо Елин Пелин бележи по-висок етап в нейното развитие. Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов, 18 юли 1877 – 3 декември 1949) е най-големият ни детски поет, който гледа на детската поезия с очите на художник без да се вдетинява. Той израства в среда, където образованието е на почит. Сътрудник е на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“.Участва в редактирането на в. „Българан“, в. „Развигор“ , редактира детските списания „Веселушка“, „Чавче“, "Светулка“,в. „Пътека“.Елин Пелин е  член на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).Проявява широки литературни интереси. Тази знаменита личност на нашата литература следи литературния живот у нас,движи се сред будни младежи,вълнува се от фолклора. Значително явление в историята на българската литература в началото на 20 век е появата на творчеството на Елин Пелин.Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път сеподписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите като „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920),”Сватбата на Червенушко”(1924),”Цар Шишко”(1925), „Песнички“ (1927),”Дядовата ръкавичка”(1932),”Трите баби”,”Щурче-свирче”(1940),”Страшен вълк”(1944),”Петльо и Лиса”(1955),”Приказки”(1957),”Стихотворения и приказки в стихове за деца”,Три умни глави”(1971),”Чичо Пейо”,”Знам и мога”(1973).