Норвегия

  •  

    Доклад  за Норвегия

    Кралство Норвегия със столица Осло е конституционна монархия намираща се в северна Европа и по-точно в западната част на Скандинавския полуостров. Населението на страната е 4.8 милиона души, което съпоставено с територията и от 386 000 кв. километра я прави една от най-слабо населените страни в Европа с около 12 души на кв. километър.  Етническия състав на страна се състои главно от норвежци,който принадлежат към северно германската и скандинавски групи и формират 84% от населението на страната. В последните години се наблюдава и миграция към страна главно от източна Европа, в частност Полша както и от Азия (Пакистан, Китай и Ирак). Официалния език е норвежки (2 форми - риксмол и лансмол). Норвегия има положителен прираст на населението от 1.3% , това е сравнително нисък процент особено за тази страна, тъй като в края на 19 век една жена е раждала средно по около 5 деца, като за сравнение към 2010 този брой е едва 2.
    Демографския състав на страната по възрасти  към 2010 г е:
    - от 0 до 14г-  18.9% - съотношение мъже към жени – 1.05
    -от 15 до 64г – 66.2%- съотношение мъже към жени – 0.83
    -над 65г – 14.9%- съотношение мъже към жени – 0.72
    Общо съотношение мъже към жени – 0.98
    Това прави средна възраст от 39.7 години. Като за жените тя е 40.5, а за мъжете 38.8.
    77% от населението е урбанизирано, като тенденциите са за увеличаване на този процент. Средната продължителност на живота е 79 години, като при жените е 82.5, а при мъжете – 77.5. Средната смъртността при раждания е 3.1 промила.
    По отношение на религията 86% от населението или 4.1 милиона души са християни, като 82% от тях ( 3.95 милиона) изповядват лутеранството. От останалата част от християните водеща група е тази на католиците следвана от протестантите съответно с 1.1 и 0.8 процента.
        Образованието в Норвегия е задължително за всички деца, като продължава от 6 годишна до 19 годишна възраст. Етапите на образование са : основно училище от 6 г. до 13 годишна възраст, от 13 до 16- средно училище ( lower secondary school) и от 16 до 19 години гимназия ( upper secondary school). Образованието е безплатно, освен ако не е частно и може би точно това е причината,че 99% от населението са грамотни. За висше образование се смята всичко след гимназията, като за да бъде приет да следва човек трябва да посещава различни курсове и да притежава определени дипломи.
        Норвегия се счита за една от най-добрите страни за живеене като безспорен факт за това становище е първото място на страната според коефициента ИЧР ( индекс на човешкото развитие) за 2004,2005,2006 и 2007 година с коефициент 0.968% . Този коефициент е изключително важен и всепризнат, защото в него се включват:
    А-продължителността на живота и по-точно достъпа до продукти от първа необходимост, медицински грижи, хигиена и други.
    Б – образованието и по-точно равнище на знания, грамотност, броя на записалите и завършили
    основно, средно и висше образование
    В – жизнен стандарт – БВП на глава от населението, покупателна способност, възможности за мобилност достъп до продукти на културата и други.

    ИЧР= А+ Б + В / 3

    Коефициентът  „Джини” на страната е 26.7% . Същността на този индекс е разпределени на материалните блага между населението. Неговата стойност от 26.7 % или 0.26 говори за сравнително равномерно разпределение на благата между населението на Норвегия.
    Номиналниябрутния вътрешен продукт на Норвегия за 2010г. е 443.3 милиарда долара, а БВП на глава от населението- $86 000. Колкото до реалния БВП то за страната той е $259 милиарда долара, а на глава от населението $52.964. По показател БВП на глава от населението Норвегия е на второ място в Европа след Люксембург и на четвърто в света. Спрямо 2009 година, растежа на БВП е отрицателен със стойност 1.1%. Отраслите който формират основната част от брутния вътрешен продукт на страната:
    Селското стопанство - 2.2%. Имайки предвид проблемите, пред които е изправено селското стопанство в Норвегия, този нисък процент е напълно логичен. 75% от територията на страната е изключително неблагоприятна за развитието на този отрасъл заради множеството хълмисти и планински области, както и заради климата ( Норвегия енай-северната страна в Европа). Около 65 000 души са ангажирани в този сектор, като тенденциите са за намаляване на този брой. Като главен фактор за това е намаляване на брой на фермите, който към 2009 са 46.500, а за сравнение към 2003 този брой е бил 54 000. В растениевъдството основно се развиват житните култури :
    - ечемикът съставляващ 44% от производството
    - пшеницата с 27%
    - овесът с 26% от производството
    В животновъдството се наблюдава тенденция на увеличаване на животните отглеждани за месо за сметка на намаляване на тези отглеждани за мляко, вълна и други. За земеделието на Норвегия е характерно висока степен на механизация. По отношение на органичните храни Норвегия изостава от другите Европейски страни, това може да се счита като основание за приемането на закон през 2009, според който до 2020г. 15 % от производството на храни трябва да е органично.
    Промишлеността от своя страна е отговорна за 45% от БВП на страната, като в нея за заети 21% от работещите в страната.Основните сектори тук са добиването и обработването  на нефт и природен газ, корабостроене, дърводобив и дървообработване, добив и обработка на различни метали като желязо и стомана, никел, цинк, развитие на електрониката и други. Т.е водещо значение има тежките отрасли на промишлеността.Много критики са отправени към Норвегия по повод, изключителната зависимост на икономиката от изчерпаемите ресурси като нефт и природен газ. В отговор на това със средства главно от износа на тези продукти е създаден фонд, контролиран от правителството на стойност 300 милиарда долара. От леките най-силно са развити хранително-вкусовата. Огромно значение се придава и на риболова.
    Сектора на услугите съставлява 52% от БВП на Норвегия, като в него са ангажирани  76% от работната сила на страната.Най-развитите подотрасли тук са транспорта, здравеопазването и образованието. Цената на живота в Норвегия е един от най-скъпите като абсолютни стойности. Имайки предвид обаче, високия доход на повечето норвежци, страната е една от най-изгодните за живеене.
    Средната месечна работна заплата в страната е 35 200 крони или 6 050$. Работещата част от населението е 2.6 милиона души, като безработицата е едва 3.6%. Данъците в Норвегия са в основата на осигуряване на средства за публичните разходи. ДДС е 25%, като за храни и напитки е 14%, а за билети за кино и театър, както и транспорта е едва 8%. Съществуват и редица данъци за стоки като цигари,алкохол и други считани за луксозни или вредни. Интересен е примерът с острова Свалбард. За насърчаване на заселването на тази област, правителството е отменило плащането на данъци и събирането на ДДС в тази област. Така въпреки, че доста стоки като храните са по-скъпи, заради транспортните разходи, то други стоки като цигарите и алкохола за значително по-евтини, защото не са обложените с тежките данъци, характерни за останалата част от Норвегия. Така например цената на кутия цигари на Свалбард струва 25-30 крони, докато в другите области е около 170.
    Норвегия е експортно ориентирана страна. За 2009 година страната има износ на стойност 122 милиарда долара и внос от 64 милиарда долара, осигурявайки и положителен търговски баланс от 58 милиарда долара за 2009г. Основните стоки, който страната изнася са газ, петрол и петролни продукти, метали, кораби, машини и оборудване, дървесина,риба и др. Страната е на пето място по износ на нефт и на трето по износ на газ, въпреки че не е членка на ОПЕК. Във външната си търговия Норвегия разчита най-много на износ към Великобритания (27% от износа), Германия (12.8%), Холандия ( 10.4%), Франция ( 9.4%), Швеция ( 6.5%).
    Главните стоки при вноса са машини и оборудване, продукти на химическата промишленост и храни. Страните от които Норвегия внася най-много са Швеция ( 14.3%), Германия ( 13.4%), Дания (6.8%), Китай ( 6.4%) и други. Пред 2009г. в Норвегия са инвестирани 93 милиарда долара чуждестранни средства.
    Във външно политически план Норвегия членува в организацията на Северноатлантическия договор ( НАТО ) от 1949година. Други международни организации, към която страна принадлежи са  организацията на обединените нации ( ООН )от 1945г. , организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изключително интересен е фактът, че Норвегия не е членка на Европейския съюз, въпреки близките си контакти със страните от ЕС и от факта, че членува в Европейското икономическо пространство и Шенгенската зона. Въпреки, че на теория не е членка на ЕС, поради приемането на някои закони на ЕС в областта на търговията, страната е получила право на търговия, както и правото да гласува в някои от агенциите  на ЕС като Европейската агенция за отбрана, Frontex ( агенция по контрол на границите на ЕС ), както и Европейската агенция за борба и превенция на наркозависимостта.