Николай Лилиев

  •  

    Николай Лилиев(1885-1960)

     

    Живот и творчество

     

     

    Николай Лилиев е красивият и поетичен псевдоним на Николай Михайлов Попиванов.И този псевдоним напълно отговаря на човека и поета Лилиев , за когото литературният историк Иван Мешеков казва: „По своята ангелска чистота, божествено благородна линия на чувството Лилиев няма подобен на себе си в нашата поезия. (…) Тъй като всичко у нея е музика,чистота, светлина”.И това, което е важното – чистотата и красотата в поезията на Лилиев са израз на неговата хармонична, творческа и човешка същност. У него се съчетават старата българска патриархална моралност и вечните национални добродетели.

    Николай Лилиев е роден на 26 май 1885 година в Стара Загора.От съвсем малък остава сирак и до края на живота си носи в сърцето си стремежа по близост, копнее за семейство и приятели и се бори с бедността и трудностите на живота. Завършва Търговската гимназия в Свищов.Тук успява много добре да научи руски, френски и немски език и да чете своите любими поети в оригинал. Започва да пише стихове още като ученик. След като завършва средното си образование, изкарва прехраната си като чиновник. Една година следва литература в Лозана, Швейцария, но поради липса на средства е принуден да прекрати учението си. Завръща се в България и работи като чиновник в Долна баня, където се запознава и става близък приятел с Димчо Дебелянов.Това е началото на едно изключително приятелство – сърдечно, искрено, духовно и възвишено.Димчо е току-що завършил гимназия, с две години по-млад от Лилиев и е възторжен почитател на стиховете му. Лилиев го запознава с Димитър Подвързачов, също поет, преводач, журналист. И както Георги Константинов казва: „ Между тримата се завърза едно чудно, непомрачено никога с нищо приятелство, което само за себе си е едно високо указание не само за другарските добродетели на тримата, но и за отгласите, които може да даде едно истинско приятелство в културните дирения и достижения”. И наистина през 1914 година тези житейски и литературни приятели основават списание „Звено”, около редакцията на което се създава литературен кръг от писатели. Общият им мироглед и общите художествени идеали ги обединяват и стоят в основата на появата на едно ново литературно явление в България – символизма.

    Лилиев спечелва тежък конкурс за следване на висши търговски науки във Франция на държавни разноски и заминава за Париж, където завършва с пълен отличен престижната Търговска академия.Тук научава още един чужд език – английски, успява да направи много преводи на художествени творби и да напише някои от най-хубавите си стихотворения. Студентските си години във френската столица поетът преценява като най-плодотворния период в живота си. Израз на радостта от срещата с голямото френско изкуство и на тъгата от самотата в големия чужд град са стихотворенията му от поетическия цикъл „Париж”.

     

     

    ПАРИЖ, ПАРИЖ, убиец и баща

    на моите надежди тиховейни,

    към твоите отровени басейни

    протягам нецелунати уста.

     

    Ти виждаш сам коварните бодли

    на мъката стихийна и сторъка,

    и в тоя миг на пламенна разлъка

    безумната ми жажда утоли!

     

     

    Когато се завръща в България, Лилиев работи като учител в Пловдивската и в Свищовската търговска гимназия.В Свищов става близък приятел с художника Владимир Димитров-Майстора, който също е учител там. Това е по време на Балканската и на Междусъюзническата война и поетът откликва на събитията с поемата си „Война”. Художествено войната е представена като мрачна птица, която носи тревожна заплаха:

     

    Тя идеше развихрена и властна,

    Смъртта обезсмъртила в свойта песен.

     

    След като отслужва редовната си военна служба, през 1915 година е мобилизиран и участва в Първата световна война. Командирите му бързо разбират, че той не е човек, роден да държи пушка, и го правят военен кореспондент.

    След войната работи три години последователно в големите библиотеки на Виена, Мюнхен, където участва в изготвянето на историческа библиография за стопанския живот в България. По-късно споделя как след работа е посещавал музеи, театри, концерти, чел е и превеждал книги,и е пишел нови стихотворения. Неслучайно съвременниците му винаги са се възхищавали на удивителната му работоспособност и високата му разностранна култура.

    След завръщането си в България Лилиев две години работи като учител, а през следващите тридесет и една години до края на живота си е драматург на Народния театър в София. Известната актриса Олга Кирчева разказва, че той денонощно се е трудел „доборосъвестно, с дълбоко чувство на отговорност пред театралното изкуство, заради което той пожертва своето поетическо изкуство”.